Статията в популярен вестник беше задължително необходима, за да имат подръка неоспорими веществени доказателства за несъстоятелността на метода на Стоянов. Знае ли човек — може би Григорий Иванович все пак ще рискува да се оплаче някъде по върховете, че не са обективни към него и го изтикват от ръководството на учебния център. И всички приказки за несполуки няма да имат абсолютно никакво значение, ако не са потвърдени от нищо друго, освен от думите, изречени от Галузо, Боровков и Зеленин. А една статия във вестник е вече факт, който не може да се оспори. За държавната програма такива статии са вредни, особено за секретната й част.
А ето и още една неприятност, произтекла от вашата методика, господин Стоянов. Някой си Паригин. Изобщо не се е стреснал от твоите хора, държал се е непредсказуемо, но — трябва да му се признае — правилно, и твоите кретени, окичени с апаратура, замалко не са били арестувани. Просто са имали късмет, че по улицата не е минавал патрул, когато храбрият гражданин Паригин е строшил прозореца и е изхвърлил стола…
С една дума играта беше сложна, замислена като удар по честолюбието на Стоянов. Той няма да иска да се черви всеки път, когато се случи такава издънка — ще изтърпи веднъж, дваж, а после ще се отдръпне, ще отстъпи, ще каже: добре де, хайде да опитаме друг начин, може неприятностите да намалеят. При това и Галузо, и Зеленин разбираха, че Стоянов ще отстъпи не искрено, а само на думи. Ще се съгласи Зеленин да пусне в действие своя метод и ще търси в него недостатъци, грешки, недоглеждания, ще преувеличава всеки неуспех и ще подценява успехите. Защото Григорий Иванович Стоянов свято вярва в правотата си, не признава и не иска да признава друга тактика, смята, че изсипващите се на главата му гафове са резултат от лошо стечение на обстоятелствата, и с удоволствие рано или късно ще отстъпи на Зеленин правото на опит, та после да злорадства над несръчните напъни на книжния плъх. А че тези напъни ще бъдат несръчни и неуспешни — той не се е съмнявал нито за миг.
Приблизително така виждаха Галузо и Зеленин, а заедно с тях и Боровков, развитието на събитията. Стоянов ще си седи кротичко и ще си мълчи, очаквайки първата издънка на неговия конкурент, първия провал на метода на Зеленин. А провал няма и няма да се случва… И всички постепенно ще свикнат, че всъщност главният човек в учебния център е Зеленин, а Стоянов е просто така, нещо като мебел. Нежна революция. Това е много по-продуктивно от открит метеж.
Ех, ако знаеха, че Стоянов толкова бързо ще слезе от сцената, че ще загине, падайки от някакъв дванайсети етаж, нямаше да се захващат с тези сложни маневри. Защото толкова сили хвърлиха, толкова хора задействаха, толкова ненужни рискове поеха! Колко пъти цялата ситуация балансираше на ръба на провала и само по чудо оставаше читава. По знахарки ли да тръгнем, разправят, те можели да предсказват течното време на смъртта. Ако знаеш със сигурност, че противникът ти скоро ще си отиде по естествен път, колко усилия и време можеш да си спестиш…
Но всичко това е минало-заминало. Работата е там, че дейността на вербувачите, които работят за Стоянов, трябва незабавно да се прекрати, докато не се е случила още някоя неприятност. Да, но възниква въпросът: как да направим това? Как да се свържем с тях? Кои са те? Къде да ги търсим? И как да дадем команда, която те ще изпълнят, а няма да я оставят да мине покрай ушите им, понеже ще сметнат, че не е задължителна? С тях си бе имал работа само лично Григорий Иванович и Галузо и Зеленин смятаха, че веднага щом узрее за отстъпление, Стоянов по подходящ начин ще ги изкомандва да спрат. И на никого и през ум не минаваше, че той може внезапно да умре, а хората му да останат на практика без контрол.
Именно за да обсъдят този въпрос Василий Валерианович искаше да се види спешно със Зеленин. След дълги размисли и пресмятания той задели за срещата с Александър Петрович времето от седемнайсет и трийсет до осемнайсет и петнайсет.
На другия ден Павел Василиевич Жерехов предаде на Коротков отчета за наблюдението над двата обекта, единият от които бе ходил в банка „Руска тройка“ с повече от странни намеци, а другият всъщност беше човекът, за когото бе намеквал първият.
Наблюдението над първия обект не бе дало нищо интересно, освен че след посещението си в банката той се бе срещнал с втория, но за сметка на това вторият обект бе повел наблюдаващите по твърде любопитна верига. В резултат на това в продължение на едно денонощие бяха установени лицата Александър Петрович Зеленин и Василий Валерианович Галузо. Обектът на наблюдение номер 2 бе влязъл във връзка със Зеленин, след което Зеленин бе пристигнал в едно голямо красиво здание, където бе останал точно четирийсет и осем минути. Той бе излязъл от зданието заедно с някакъв човек, беше се сбогувал с него с ръкостискане и беше си тръгнал с кола.
