След като плати за подстригването и излезе от бръснарницата, Евгений реши, че от вестниците май има полза. Трябваше да ги прегледа по-внимателно. Сега с криминална хроника вдигат тиража си всички издания. Хората обичат да четат за нечия чужда смърт и да се радват, че не се е случило на тях. Току-виж, може и още нещо интересно да прочете и да си направи изводи. Нищо няма да се случи, ако пропусне един ден да наблюдава милиционера, а посвети времето си на изучаване на пресата. Най-лесно би могъл да го направи в заводската библиотека, там имаше течения на петнайсетина вестника, но не беше безопасно да се появява на местоработата си. Ако го търсеха, значи го причакваха и край блока, където живееше, и около завода. Трябваше да отиде в районната библиотека, което бе сравнително безопасно, защото тя беше доста далеч от дома му, пък и там определено нямаше да го търсят.
Професионален убиец намерен в библиотека, където преглеждал периодичния печат. Да се пръснеш от смях!
— Запознах се с вашите аналитични материали. Написани са на добро ниво и съдържат много полезна информация. Продължавайте този начин на работа. Както и при Гордеев, всеки месец ще ми представяте сведения — каза Мелник, връщайки на Настя дебелата папка. — Сега ми докладвайте какво смятате да направите днес по делото за серийния убиец.
— Разработваме бившата баскетболистка Лазарева. Междувременно аз проучвам стари материали за нападения над деца и млади момичета във входове късно вечер.
— Имате предвид неразкрити престъпления, така ли? — уточни Мелник. — Смятате, че престъпникът, който не е бил заловен, след време е започнал да напада възрастни?
— Не, смятам, че навремето може да е станал жертва на такова нападение. Затова сега преглеждам всички материали, включително тези с разкритите престъпления.
Господаря помълча няколко секунди, после кимна одобрително.
— Добра версия. Много добра. Търсите сред потърпевшите момиче на име Анна Лазарева, нали?
— Точно така. А същевременно съставям списък на такива потърпевши, за да проверим всички.
— Защо? — учуди се началникът. — Не сте сигурни за Лазарева ли? Доколкото разбрах от вчерашния доклад на Доценко, не би трябвало да се съмнявате. Неуравновесена личност с явно неуреден живот, с несполуки в личния живот. А няма и алиби. Какво още искате?
— Смущава ме маникюрът й. Ако вярваме на експертите, следи от нокти има само на шията на първия от седмината удушени. При всички останали няма такива следи. Излиза, че след първия епизод убиецът си е изрязал ноктите. Не е минало много време, а ноктите на Лазарева са дълги, такива израстват за цели три месеца.
Мелник се намръщи, прехапа устни.
— Може да са изкуствени? — предположи той. — Чувал съм, че има такива.
— Не, Миша е проверил. Ноктите й са нейни собствени, естествени. Но има друг момент. Днес смятам да отида до един козметичен салон, където за два часа изграждат нокти с всякаква дължина.
— Чудесно! — кой знае защо, се зарадва Мелник. — Браво на вас, Анастасия Павловна. Аз не бих се сетил за такова нещо. Гледай ти колко далеч е стигнала науката! Скоро ще се научат и коса да удължават.
— Правят го вече — кратко отговори Настя. — В същия салон, ако вярвам на рекламата. Може ли да тръгвам?
— Вървете. Довечера ще ми докладвате за резултатите.
Тя се върна в кабинета си да се облече, за да тръгне за салона. Не бил чак толкова лош този Мелник, не се заяжда много, не му се свидят похвалите, не грубиянства. Може би не беше права, че не го харесва? Това, че е маниак на планирането и отчетността, е просто стилът му на работа. Идва от управленския апарат, а там редът е такъв. На бюрото на всекиго има дебела, отпечатана по поръчка „Работна тетрадка“, в която денят е разпределен по часове и началството редовно проверява попълването на тази тетрадка. Във всеки случай предполага се, че проверява. Точно такива тетрадки има и на бюрата на много служители на Градското управление на вътрешните работи.
В края на краищата смешно и глупаво е да не харесваш един човек само защото той не е Гордеев. Житената питка е единствен на света, няма друг като него! Е, и какво, сега да намразим всички хора само заради това ли?
Настя Каменская с всички сили се стараеше да бъде обективна, но за свой срам осъзнаваше, че това не й се удава твърде успешно.
Наложи се дълго да търси козметичния салон с превзетото име „Горска нимфа“. Той се беше скрил сред многобройните улички в района на булевард „Цветной“, в старинна четириетажна сграда, където заемаше целия втори етаж. Дълго не й обръщаха внимание. Цените в този салон бяха такива, че по дрехите й веднага си личеше — не е клиентка. Най-сетне госпожицата, седнала на високото бюро каса, благоволи да спре върху нея разсеян поглед.
— Какво ще обичате? — пропя тя без капчица ентусиазъм.
— Имам въпрос за изграждането на нокти — каза Настя. — Правите ли тук тази услуга?
— Разбира се. — Госпожицата отвори своята дебела тетрадка. — Така, до началото на февруари всичко е заето. Ще се запишете ли?
