— Засега не. Ще си помисля. Искам само да направя една справка. Една позната ми каза, че тук си е правила ръцете и е останала много доволна. Но аз се страхувам, че тази процедура уврежда тъканите. С кого да поговоря, за да ми обяснят по-подробно?
— Процедурата е абсолютно безвредна! — безапелационно отговори госпожицата.
— И все пак искам сама да преценя — твърдо каза Настя. — Кой при вас се занимава с тази процедура?
Госпожицата вдигна телефонната слушалка:
— Галя, можеш ли да дойдеш за малко? Да, тук. Аха, хайде.
След няколко минути дойде красива снажна жена на около четирийсет години, с очила и брилянтни обици.
— Галя, обясни на жената за ноктите.
Дамата с очилата бързо огледа Настя и внезапно се усмихна. Усмивката й беше приятна, без снизходителността, присъща на заможните дами, когато гледат обикновени жени. Очевидно разбираше от хора и невзрачният вид и непретенциозните дрехи на Настя не я измамиха.
— Заповядайте при мен — приветливо каза тя. — Насам, моля.
Настя я последва в малко кабинетче, където нямаше никаква апаратура, само бюро и три фотьойла — един за домакинята и два за посетители.
— Заповядайте, седнете — покани я дамата. — Свалете си якето, при нас е топло. Та какво искахте да ви обясня?
— Исках да ви попитам дали процедурата за бързо израстване на нокти не нанася вреда на тъканите.
— Журналистка ли сте?
— Не, откъде ви хрумна? — учуди се Настя. — Не съм журналистка.
— Аз пък си помислих, че сте решили да пишете критична статия за нас. Не е така значи? — Галина отново се усмихна, но този път усмивката й беше студена и напрегната.
— Не, защо, питам за себе си…
— Не е вярно. Вие имате прекрасни нокти. И тази процедура изобщо не ви е нужна. Да не мислите, че нищо не забелязвам? Все пак съм професионалист.
Настя се разсмя и машинално погледна ръцете си. Голям пропуск, не беше съобразила, че ноктите й са дълги и добре оформени. Трябваше поне да ги изреже, преди да тръгне насам…
— Права сте. Тази процедура не ми е нужна. Но ви давам честната си дума, че не съм журналистка и нямам намерение да пиша статия.
— Тогава каква сте? От данъчната полиция ли ви пращат?
— От милицията съм. Работата е там, че трябва да науча дали една жена е прибягвала до вашите услуги. Това е всичко.
— Можехте да попитате момичето, което разговаря с вас. В нейната тетрадка е записано всичко.
— Но вие не искате паспорт — възрази Настя. — Могат да ви кажат всякакво име. Още повече че аз не знам името на тази жена. А ако започна да описвам външността й, това почти няма да помогне — във вашия салон идват много клиентки и момичето във вестибюла едва ли помни всичките. Затова исках да поговоря именно с вас.
— Добре. Как изглежда тя?
— Много е висока.
— И толкоз? — учуди се Галина. — Никакви други белези ли няма?
— Това е главният белег. Жената, която ме интересува, не е просто висока. Тя е много висока. Като баскетболистка.
— Ах, Аня? — веднага се сети Галина. — Анечка ли имате предвид?
— Не знам как се казва — излъга Настя, за да не сбърка отново. — Разбирате ли, проверяваме алибито на един престъпник, който в определен ден и час се е намирал на тази улица и е бил в кола. Никой не може да потвърди това, защото той е бил сам в колата, но ни уверява, че е видял много висока жена, която биела на очи с ръста си, да влиза във вашия салон. Та значи искам да разбера дали наистина в посочения ден и час тази жена е идвала при вас. Значи вие добре я познавате?
— Тя е постоянна клиентка.
— Именно ваша клиентка ли? — попита Настя.
— Не, Анечка посещава много специалисти. Много се грижи за себе си. Педикюр, масажи, почистване, маски, процедури за заздравяване на косата. Идва и при мен. Ноктите й се нацепват и често се чупят, а тя обича ръцете й винаги да изглеждат добре.
— Кога за последен път е идвала при вас?
— Сега ще проверя. — Галина извади от чекмеджето си дебела тетрадка и я прелисти. — Ето… — Тя прокара пръст по един ред. — … Лазарева, двайсет и шести декември. Точно този ден ли ви интересува?
— Да, точно този. Благодаря ви. Ще предам на следователя, че заподозреният наистина може да е видял на улицата в интересуващия ни ден много висока жена. Той може да поиска да ви разпита и да впише тези сведения в протокола. Тогава ще трябва да отидете при него. За това посещение непременно си вземете тетрадката, разбрахме ли се?
Всичко това явно не харесваше на Галина. Лицето й стана сякаш по-твърдо, устните се присвиха, на брадичката й се открои дупчица. Споменаването на тетрадката, в която записваше клиентките, отново я върна към мисълта за данъчната полиция и разните проверки. Тя май не бе повярвала на измислицата на Настя за нечие алиби и продължаваше да си мисли за парите, скрити от държавата. Абе чудо голямо, да си мисли каквото ще, само да не разбере, че обект на интереса на милицията е самата Лазарева, та не дай боже да вземе да я предупреди.
— Кажете — леко смутено попита Галина, — а този човек в колата… той е от мафията, нали?
— Как ви хрумна това? — неподправено се учуди Настя.
