— Естествено — потвърди той. — За сметка на това се знае друго. На мястото, където е бил — ако можем да се изразим така — разпределен за работа двайсет и шестият завършил, неотдавна е станало извънредно произшествие. Бил е убит един от ръководителите на службата за сигурност, в миналото — служител на Министерството на вътрешните работи, след това пенсионер. Е, какво, скъпа Анастасия, озадачих ли ви?
— Дотук — немного. Не виждам къде е тук главоблъсканицата. И не виждам защо тази информация да не може да бъде използвана… — Тя искаше да добави: „докато сте жив“, защото именно за това я бе предупредил Денисов в самото начало на разговора, но навреме се усети. — Искам да кажа, че не е толкова сложно да се установи списъкът на структурите в страната, в които неотдавна се е случило такова нещо. Ще отнеме много време, но по принцип — нищо невъзможно. Още повече че не във всяка от тях загиналият служител е бил в миналото офицер от милицията. После трябва да се изясни кои служители в тези структури в съответния период от време са били назначени и не след дълго са напуснали. И да се проследи съдбата на всеки от тях. Може и да е трудоемко, но е повече от реално. Само не разбирам защо трябва да се занимаваме с това. Смятате ли, че изчезналият двайсет и шести завършил има нещо общо с убийството на ръководителя на службата за сигурност? Тогава мога да ви уверя, че хората, които се занимават с това престъпление, преди всичко са обърнали внимание на внезапно изчезналия нов служител на тази структура. Те не са по-глупави от вас и мен. Вие не ми казвате всичко, Едуард Петрович. Не е честно.
Денисов дълго мълча, сякаш напълно бе изгубил интерес към разговора. Седеше неподвижно, не откъсваше очи от пухкавите, покрити със сняг елхички.
— Ако някой ден ме помолят да назова жените, оставили най-дълбока следа в живота ми — неочаквано каза той, — ще изброя три имена. Първата е Вера Александровна, съпругата ми, която беше до мен почти петдесет години и ми беше подкрепа в най-трудните мигове. Втората е Лилиана, жената, която искрено обичах и която загина толкова нелепо. Не съм забравил, че благодарение на вас убиецът бе намерен. И третата сте вие, Анастасия. Всеки път ме изненадвате.
— Но защо? — сухо попита Настя.
Странно, стана й неприятно и тягостно. Мисълта, че е оставила дълбока следа в живота на закоравял мафиот, никак не я поласка.
— Дойдохте да се видите с умиращ човек… Да, да, не ме прекъсвайте и не ме заблуждавайте, не съм дете. Дойдохте да се видите с умиращ човек, нещо повече — дойдохте при човек, който винаги е изпитвал към вас доверие и топлота и който нито веднъж не ви е сторил нещо лошо. Не можете да го отречете, нали? Дори онази служебна неприятност, която имахте заради контактите си с мен, ви сполетя не по моя вина. Тогава вие ме помолихте да дойда в Москва, за да се видим, инициативата не беше моя. Та така, повтарям: сега разговаряте с мен — човек, който има прекрасно отношение към вас и на когото остават броени дни живот, и въпреки това не можете да се отървете от присъщите ви недоверчивост и предпазливост. Във всяка моя дума търсите измама. Нещо повече — разговаряте с мен като с равен, опитвате се да намерите логика в думите ми, вкопчвате се в противоречията и несъответствията. Но вие не сте ми равна, скъпа моя. На вас всичко ви предстои занапред, докато пред мен е само операционната, от която може вече да не изляза. Лекарите ме будалкат, уверяват ме, че операцията ще ми помогне, но същевременно честно ме предупреждават, че може да не я издържа. И дори в тази ситуация вие не проявявате снизходителност към мен. Жестока сте, Анастасия. Вероятно защото сте много млада. Вие сте на трийсет и шест, не греша, нали?
— Не грешите.
— Още сте дете — тъжно се усмихна Денисов. — Но както винаги, сте права — не ви казах всичко. Програмата, за която става дума, е много скъпа, бюджетното финансиране не е достатъчно за нея. И ръководителите на Програмата си позволиха да сключат сделка с някои структури.
— Ясно — въздъхна Настя. — Вие им давате пари, а те в замяна на това не ви закачат. Така ли е?
— Абсолютно вярно. Аз също финансирам тази Програма и в замяна имам твърдото им обещание, че нито един от новите резиденти никога и при никакви условия няма да се появи на територията на моя град. Ето защо аз, докато съм жив, не съм заинтересован това гнездо да се разруши. Разбирате ли ме? Ако дръпнете тъничката нишка, която току-що ви подадох, вие с вашата здрава ръка и упоритост в края на краищата ще се доберете и до учебния център, и до организаторите и ръководителите на Програмата. И тогава може да започнат какви ли не катаклизми, включително да се смени апаратът за изпълнение на Програмата, както и източниците на финансиране. Не мога да съм сигурен, че отново ще успея да уговоря взаимноизгодно примирие с държавата. Виж, ако умра — тогава друга работа.
