— Да се върнем към Програмата — каза той, като рязко изостави шеговития тон. — Разбрах, че все пак не ми е безразлично какво ще стане в моя град, след като аз си отида. Няма да се повтарям излишно, вие прекрасно знаете, че ние оказваме на нашия град огромна спонсорска помощ, с мои пари се ремонтират училища и се купуват лекарства и оборудване за болниците, строят се пътища, осъществяват се социални програми, подпомагат се социално слаби хора и така нататък. Ако пострадат структурите, които работят и носят приходи за моя град, на първо място ще пострада населението. Ето защо искам максимално да обезопася своята рожба, поне за известно време, докато градският бюджет не укрепне достатъчно. Ето за какво ви моля, Анастасия. Ако самата вие решите да разровите това, което е свързано с Програмата, предупредете хората, които ще останат след мен. Например споменатия днес Толя Старков. Аз не мога и не искам да ви моля изобщо да не се намесвате в тези неща. Но поне ги предупредете, за да не остане моят град незащитен след възможни внезапни промени в отношенията му с държавата.
„Не мога и не искам да ви моля! Много интересно! Но защо, Едуард Петрович? — мислено го попита Настя. — Защото това би било в разрез с моя служебен дълг ли? Или има и друга причина?“
— Едуард Петрович, аз не разбирам вашата загриженост — предпазливо каза тя на глас. — Държавната програма е държавна програма — ни повече, ни по-малко. Това не е престъпна организация и аз не виждам абсолютно нищо незаконно в тази дейност. Напротив, тя е насочена към защита на правовия ред и към борба срещу нарушенията на закона. Защо смятате, че бих пожелала да разровя, както се изразихте, това гнездо? Аз нямам там абсолютно никаква работа.
— Страхувам се, че тук грешите, драга моя — много сериозно отговори Денисов. — Дай боже да се окаже, че не съм прав, но интуицията ми подсказва, че в тази Програма има нещо гнило.
„Хайде де, интуицията! — коментира за себе си тя. — Не е интуицията, ами някаква конкретна информация ви го подсказва. Но не искате да ми кажете — да не би, както се изразяват оперативните работници, да си разкриете източника:“
— Какво именно? — невинно попита Настя.
— И аз не знам. Просто нещо ми намирисва. Да се върнем към онова, за което си говорихме в парка. Двайсет и шестият завършил курса изобщо не е изчезнал, в смисъл че не е нужно да го издирвате. Той е бил прехвърлен в друга структура, а след няколко дни е умрял.
— Сам ли? Или са му помогнали?
— И още как са му помогнали! Подозирам, че при вас се води потърпевш, чието убийство засега не е разкрито.
— Значи вашите намеци за връзката на двайсет и шестия завършил с убийството на ръководителя на службата за сигурност са били просто блъф? Искали сте да видите ще се хвана ли на такава евтина примамка? Засрамете се, Едуард Петрович.
— Чакайте, Анастасия, още не съм казал всичко. Двайсет и шестият завършил не е убивал ръководителя на службата за сигурност. Гарантирам ви го.
— Може би ще ми кажете и кой е истинският убиец?
— Не, това не мога да направя. Не знам кой е.
— Откъде тогава сте толкова сигурен, че той няма нищо общо?
— От календара. Двайсет и шестият е бил убит по-рано. Приблизително с две-три седмици. Така че сама виждате… — Денисов разпери ръце.
— Значи между двете убийства няма връзка?
— Връзка има. Има, Анастасия. Това е единственото, което мога да ви кажа с абсолютна сигурност. И не ме питайте откъде го знам. Затова твърдя: щом в резултат на осъществяването на една държавна програма се поражда връзка между две убийства, тази програма намирисва зле. Нещо не е в ред в нея. Убедих ли ви?
— Все още не. Но ще помисля.
— Още веднъж ви моля: ако в резултат на вашите размисли стигнете до определени изводи, направете си труда да съобщите това на моите хора.
— Едуард Петрович, а защо ми разказахте всичко това? Вече ви питах за същото, но отговорът ви не ме убеди. Бихте могли да си премълчите и аз нищо нямаше да науча. Ако в Програмата наистина нещо не е в ред, с разказа си вие увеличихте риска да се породи ситуацията, от която самият вие се опасявате.
— Какво пък, драга моя, ще трябва да призная, че и на прага на смъртта аз се опитвам да защитя своите интереси. Искам да сключа с вас сделка. Такава сделка, каквато не мога да сключа с никого другиго.
— Плашите ме — шеговито отвърна Настя. — От думите ви излиза, че аз съм единственият човек в милицията, с когото може да се сключват сделки, с други думи човек, който може да бъде подкупен. Да не би да искате да ме обидите?
