— Защото ако не бях го сторил, днес информацията щеше да бъде изгубена безвъзвратно. Късно снощи журналистът Валентин Баглюк е загинал при автомобилна катастрофа. Карал е колата си в състояние на силно алкохолно опиянение и на хлъзгав участък от пътя не е овладял колата си. Седнете, Коротков. Надявам се, че всички ще си направите изводи от случилото се. През тези три седмици вече разбрах, че под ръководството на Гордеев вие сте свикнали да живеете като едно голямо семейство. Това може и да не е лошо от гледна точка на психологическия климат. Но за сериозна работа е абсолютно неприемливо. В семейството човек може да не измие чиниите и да не си изпере чорапите, защото друг ще го направи вместо него, а и да не го направи, няма да се случи нищо страшно. Мръсните чинии, както и мръсните чорапи, никъде няма да избягат. Време е да забравите тези навици. Намирате се на работа и имайте добрината да не го забравяте. Това е. Всички сте свободни.
Коротков трудно се съвземаше след сутрешната критика. Преди да тръгне по задачите си, той на инат се отби при Настя. Да го вземат мътните тоя Господар, ако ще и сега да го завари тук!
— Да, аз съм глупак — говореше той вбесено, като палеше цигара от цигара, — но откъде да знам, че тоя идиот ще се натряска и ще тръгне да шофира? Вече от три дни улиците в града са нещо страшно, и километър не можеш да минеш, без да видиш смачкана кола или катастрофа. Та нали и Баглюк е пътувал през тези дни, нима не е разбирал какво става по пътищата? Обаче не, напил се е и е седнал зад волана.
Настя мълчаливо съставяше някакъв документ. Тя разбираше, че е безсмислено да му отговаря, той просто имаше нужда да си изпусне парата и да се успокои.
— Не знам защо намеси и Люся, и тебе! — продължаваше да се възмущава той. — Защо трябваше да те нарича моя приятелка! Ами че при тебе идва целият отдел. Хайде кажи ми, Ася, само че обективно — имал ли съм макар и един провал в работата си заради Люся? Кажи де, имал ли съм?
— Не си имал — каза Настя, без да повдига глава. — Не обръщай внимание, Юра. Новата метла по-добре мете, какво искаш! Това е болестта на първия период от пребиваването на нова длъжност. Самоутвърждаване чрез охулване на създадени порядки, сплашване на подчинените с по-висока взискателност. Трябва да се изтърпи. Обикновено бързо им минава.
— Но докога ще търпим? — промърмори Коротков, вече по-спокойно.
— Около половин година. После ще трябва да се отчита за полугодието, а нали всички ние ще сме работили през цялото полугодие под негово ръководство, защото той е назначен от първи януари. И вече няма да може за нищо да се оправдава със стария началник. Житената питка приключи годината, преди да си тръгне. Така че колкото повече наближава отчетът за полугодието, толкова по-кротък ще става Господаря и ще работи така, както е по-добре за работата, а не за неговото самолюбие.
— Не, само помисли — той отново се развълнува, — направи ме на пух и прах пред всички, като че съм някакво хлапе! И то за какво?! Сякаш че на главата ми е само Баглюк с неговата кретенска статия. Дванайсет трупа мен чакат и имам работа във връзка с всеки един от тях, тичам по цял ден като луд, за да се отчитам вечер пред Негово величество. А Баглюк дори не е криминален случай, не е труп.
— Вече е труп — обади се Настя.
— Но не е криминален! — упорито възрази Юрий. — Добре, аз тръгвам да преизпълнявам плана. Искаш ли да те откарам донякъде?
— Не, ще чакам да ми се обади Самойлов. Месецът свършва, казах на Мелник, че трябва да готвя аналитично сведение за януари, така че оставането ми до късно не буди подозрения у него.
Юра си тръгна. След петнайсетина минути пристигна Миша Доценко. Личеше си, че сутрешната „лекция“ му е направила силно впечатление.
— Анастасия Павловна, отсега нататък така ли ще я караме? — уплашено попита той още от прага.
Наложи се още известно време да обяснява на Миша същото, което току-що бе обяснявала на Коротков — за нравите на новите началници с новите им порядки.
— Нещо ново за Лазарева, Мишенка? Успяхте ли да намерите някакви свидетели?
— Имам известни успехи, но засега не са достатъчни. В три от седем случая обитатели на близки блокове са видели в интересуващото ни време много висок човек. Но не могат да кажат със сигурност дали той е бил мъж или жена. Първо, било е тъмно, и второ, човекът е бил с яке с качулка. Тоест отначало всички в един глас казваха, че е бил мъж, но това е разбираемо — когато видиш много висока фигура, някак не ти минава през ума, че може да е жена. А когато започвах да разпитвам по-подробно, излизаше, че очевидците не могат да назоват никакви признаци, които позволяват да се идентифицира полът.
— Ами якето?
— И тук нещата са много завързани. Всички описват якето еднакво. Повтарям: било е тъмно, цветът практически е неразличим. Може да се каже само дали е било тъмно или светло. Но тъмни якета с качулка в Москва колкото щеш, с такова ходи всеки трети. Между другото и Лазарева носи такова. Тъмно и с качулка.
