— Завчера майор Коротков е посетил редакцията на вестника, който бе публикувал статията, запознал се е с журналиста Валентин Баглюк и е изяснил въз основа на какви материали е била написана тази статия. По взаимна уговорка с редакцията материалите са били предадени във Федералното бюро за съдебни експертизи за извършване на предварително изследване. Вчера експертите са поканили Коротков и автора на статията Баглюк и нагледно са им демонстрирали доказателствата за фалшификацията, след което Юрий Викторович докара Баглюк на „Петровка“, за да мога и аз да получа обяснения. Юрий Викторович — обърна се Мелник към Коротков, — ако обичате, разкажете ни какво научихте за обстоятелствата, при които Баглюк е получил двата фалшифицирани записа.
По физиономията на Коротков личеше, че той не изпитва никаква вина и не разбира какво става. Той стана, оправи сакото си.
— Баглюк ми разказа, че е получил тези материали от неизвестен мъж, който уж бил загрижен от катастрофалното положение с агентурно-оперативната работа в милицията и искал да бъде публикувана такава статия, след което може би сме щели да обърнем внимание на проблема.
— И толкоз?
— Това е всичко, другарю полковник.
— И вие, опитен оперативен работник, смятате, че това е било достатъчно? Изяснихте ли какъв е бил този човек, как е изглеждал, как е бил облечен, как се е движел и говорел? Попитахте ли този Баглюк поне за някоя от тези подробности?
— Не успях, Владимир Борисович. Още щом ми показаха записите в редакцията, аз се обадих на вас, нали си спомняте? А вие казахте да вземем записите и веднага да тръгваме за Федералното бюро за съдебни експертизи. Обещахте, че докато пътуваме, вие ще докладвате въпроса на ръководството и ще поискате оттам да наредят нашите материали да бъдат разгледани веднага, без да чакаме ред.
— И вие тръгнахте, така ли?
— Тъй вярно.
— С какъв транспорт пътувахте до редакцията?
— Аз пътувах с моята кола, а представителите на редакцията — с колата на Баглюк.
— Какво стана по-нататък?
— В Бюрото ние веднага влязохме при директора, той каза, че са му се обадили и ни прати в отдела за фоноскопични експертизи. Дадохме записите, регистрираха ги и всички си тръгнахме.
— Прекрасно. Вие сте тръгнали по своите си работи и повече не сте общували с Баглюк, правилно ли ви разбрах?
— През този ден — не, не съм общувал.
— А вчера?
— Вчера се срещнахме направо в Бюрото, а след разговора с експерта дойдохме тук, при вас.
— И пак всеки с колата си?
— Тъй вярно.
— Но как така, Юрий Викторович? Вие оперативен работник ли сте или конвой, ако мога да попитам? Може би смятате, че вашите професионални задължения се състоят в придружаване на журналиста Баглюк при пътуванията му из града? Как е могло да стане така, че дори не сте намерили време да поговорите с него надълго и нашироко, да си изясните подробностите, необходими за издирването на човека, който му е пробутал фалшификата? Или сте толкова увлечен в разрешаването на личните си любовни проблеми, че съвсем сте забравили за работата и предпочитате да я прехвърляте на чужди плещи?
Това беше грубо. Целият отдел знаеше, че Юра Коротков отдавна вече не е верен на жена си, нещо повече — много от тях се познаваха с жената, с която той вече четири години имаше връзка, но никой не би могъл да го упрекне, че върти любов във вреда на работата. Коротков започна да се изчервява, устните му се свиха, той сякаш всеки момент щеше да избухне.
— Владимир Борисович — започна той със звънтящ от гняв глас, но Мелник веднага го прекъсна:
— Снощи вие напълно успешно прехвърлихте работата си на мен. Изтърсихте при мен Баглюк като ненужен товар, който ви тежи прекалено много, и радостно хукнахте да пиете кафе в кабинета на приятелката си Каменская. За щастие в дадената ситуация аз се проявих повече като криминалист, отколкото като началник, така че свърших вместо вас онова, което вас ви беше домързяло да свършите или за което бяхте забравили. Аз получих от Баглюк всички сведения, които можеха да се изтръгнат от него. И слава богу, че го направих.
Той издържа една драматична пауза, пронизвайки с очи Коротков, който стоеше пред него, облян в пурпурна руменина.
