— При кого?! Ей, ама ти да не си полудяла? — разкрещя се Коротков. — Защо си се помъкнала при него? Малко ли ти бяха миналогодишните неприятности?
— Тихо, тихо — тя успокояващо го погали по ръката, — не викай, ще събереш всички любопитни. Денисов беше тежко болен, в понеделник му предстоеше операция, която той не се надяваше да преживее, и просто искаше да се сбогува с мен.
— Да се сбогува, а? — Коротков сниши глас, но ядът му не намаля. — Хайде де, че той ще надживее всички ни, тоя мафиот. Сигурно пак е искал да те набърка в нещо, нали?
— Естествено. — Настя се усмихна. — Денисов не може да живее без това. Именно той ми каза като прощален подарък, че в някаква фирма неотдавна бил убит ръководителят на службата за сигурност, а известно време преди това оттам напуснал служител, който също не след дълго бил убит, и то убит преди гореспоменатия ръководител. С други думи напусналият служител не е убил ръководителя. Но между тези две убийства имало връзка.
— Интересно — каква?
— Не знам. Денисов не ми каза.
— Ами попитай го, той няма да ти откаже.
— Не мога, Юрик.
— Че защо да не можеш? Неудобно ли ви е, учена жено?
— Не. Денисов почина в понеделник.
— Аха-а, виж ти! — замислено проговори Юрий. — И защо ти е разказал всичко това? Искал е ти да потърсиш тази въображаема връзка, така ли?
— Юра, мислиш в невярна посока. Защо ми го е разказал — това е отделен въпрос. Интересува ме друго. Ако между убийствата на Нурбагандов и Вавилов наистина има връзка, тогава Нурбагандов не е бил удушен от маниака. Защо тогава картината на престъплението толкова прилича на другите шест епизода?
— Имитация — веднага отговори Юра. — Фалшификат, наподобяващ стила на маниака. Имали сме подобен случай — с еврейските момчета. Забрави ли го вече?
— Не става — поклати глава тя. — Епизодът с Нурбагандов е втори поред, а по единствения първи епизод не може да се направи извод за стила и наличието на серия.
— Да, така е — съгласи се той. — Ами тогава?
— Ами не знам. — Настя разпери ръце. — Ето, седя и мисля как е могло да се получи.
— Да-а-а… Слушай, ами твоят професор как е научил за това?
— Никак. Той си служеше само със своята методика и при него се получиха двама различни извършители.
— Я стига, Ася, това не може да бъде. Сигурно ти си му казала.
— Та аз бях при него в петък, когато изобщо нищо не знаех! Спомни си, едва в понеделник вечерта, когато бяхме у Стасов, започнах да си блъскам главата над тази „Руска тройка“!
— Е, какво излиза тогава — че твоят професор е екстрасенс ли?
— Престани — спокойно каза Настя, — настрой най-сетне мозъка си на друга вълна. Професор Самойлов има методика, разработена специално за случаи на серийни убийства, и тази методика работи, просто трябва да признаеш това — нищо друго не се иска от теб. Засега не се иска — уточни веднага тя. — Изпратих при него Миша Доценко с всички материали. Самойлов обеща да ги прегледа и да ни каже заключението си относно всички убийства.
— Е, и какво…
— Чакам. Обеща да го направи утре до обед.
— Не, Аска — пак се ядоса Коротков, — тук все пак има някакво шарлатанство. Ти не биваше да се занимаваш с тези неща. А пък Господаря за тази ти самодейност направо ще те смачка. Поне за това помисли ли?
— Помислих. На Господаря няма да споменавам нищо за методиката на Самойлов. Макар че между другото той не ми прилича на човек, който не признава науката. Но за всеки случай ще се въздържа. Надявам се, че ти няма да ме издадеш?
— Няма да те издам — отвърна той, — но да знаеш, че не одобрявам. Вярно е, че ти, приятелко, си по-умна от всички нас, но в случая не си права.
— Твърде възможно е. Но трябва да опитам. Ще опитам по някакъв друг начин да подскажа на Господаря, че с маниака не всичко е толкова гладко, колкото ни изглеждаше от самото начало. Ще му замажа очите с някакво аналитично наукообразие, ще измисля схеми, графики… С една дума — това са си мои проблеми. Но Господаря не бива да знае две неща: за Денисов и за Самойлов. Съгласен ли си?
— Естествено. Колкото по-малко знае Господаря за своите слуги, толкова по-добре за всички. Чакай, ами какво ще стане с твоята баскетболистка? Оставяме я на мира, така ли?
— Още не, ще почакам да видя какво ще каже Самойлов. Ако от седемте убийства шест са извършени от един субект, той може да ни даде редица признаци и дори доста точна дата на раждане.
— Я стига! — недоверчиво проточи Юра. — Не може да бъде. Псевдонаучни фокуси — това е цялата работа.
— Щом не вярваш, никой не те и принуждава. — Тя погледна часовника си и изненадано изохка: — Майчице, минава 7! Господаря защо не ме вика за вечерен доклад?
— Ами защото разговаря с журналиста. Доколкото разбирам, разговорът ще бъде дълъг.
Настя посегна към вътрешния телефон:
— Владимир Борисович, Каменская е. Ще ме викате ли днес? Добре, благодаря. — Тя затвори и весело намигна на Коротков: — За днес получихме амнистия. Негова светлост е зает и няма да се освободи скоро. Можем да се смятаме свободни и спокойно да работим.
— Много работа ли имаш още?
— Ще постоя около час и половина, трябва да подредя всичките тези книжа. А ти?
