Намисли си число полностью

— Ще повторя думите си отпреди малко. — Холдънфийлд се усмихна. — Не казах това, но вероятно сте прав.

Жълтеникавата кожа на Родригес отново почервеня от гняв, но тук се намеси Клайн:

— Ребека, едва ли твърдиш, че не можем да направим нищо.

Тя въздъхна с примирението на учител, на когото са се паднали най-глупавите ученици в цялото училище.

— Към момента фактите по случая подкрепят следните три извода. Първо, мъжът, когото преследвате, си играе игрички с вас — и е много добър в това. Второ, той е силно мотивиран, подготвен, съсредоточен и изпипва всяка подробност. Трето, знае кой е следващ в списъка му — а вие не.

Клайн се намръщи, сякаш изпитваше болка.

— Да се върнем на въпроса ми…

— Ако търсите светлина в тунела, мога да ви дам надежда. Съществува фактор във ваша полза. Колкото и да е организиран, има вероятност да се разпадне. Може да е минимална, но я има.

— Как? Защо? Какво искаш да кажеш — „да се разпадне“?

Когато Клайн зададе въпроса си, Гърни почувства как нещо го стяга в гърдите. Заля го смътно чувство за тревога. А с него въображението му извика кристално ясен образ: ръката на убиеца, която стисва листа с осемте стиха, който така импулсивно бе пуснал по пощата предния ден:

Гърни се опита да изхвърли притеснителната картина от ума си, но се оказа, че действието не е приключило. Сега ръката на убиеца държеше плика, в който бе изпратено писмото. Беше обърнат от страната на адреса и на нея ясно се виждаше пощенската марка. Марката от Уолнът Кросинг.

Уолнът Кросинг… Божичко! Гърни усети, че се вледенява. Как бе пропуснал нещо толкова очевидно! За бога, успокой се. Мисли. Какво би могъл да стори убиецът с информацията? Дали тя щеше да го доведе до конкретния адрес, до дома им, до… Маделайн? Очите му се разшириха. Сигурен бе, че е пребледнял. Как бе допуснал дотолкова да го завладее идеята да изпрати това жалко писъмце? Защо не бе предвидил проблема с пощенската марка? На каква опасност бе изложил Маделайн? Умът му се вкопчи в последния въпрос като човек, тичащ около горящия си дом. Доколко бе истинска опасността? Неизбежна ли беше? Трябваше ли да й се обади, да я предупреди? И за какво точно? Щеше да я изплаши до смърт… Божичко, какво още? Какво друго не бе догледал, съсредоточен единствено в противника, битката, загадката? Безопасността на кого още — чий живот още — пренебрегваше в упоритото си преследване на победата? Въпросите буквално го замаяха. Почти му прилоша.

От състоянието, близко до паника, в което бе изпаднал, го измъкна един глас. Той го сграбчи като спасителна сламка. Холдънфийлд казваше:

— … маниак на тема планиране и контрол, вероятно страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство. Изпитва патологична необходимост да приспособи реалността към плановете си. Целта му със сигурност е пълният контрол над другите.

— Над всички?

— Всъщност се е фокусирал върху съвсем тесен кръг от хора. Чувства, че трябва да доминира — чрез всяване на ужас и впоследствие убийството им — над членовете от групата си потенциални жертви. Тази целева група очевидно се състои от алкохолици на средна възраст, само мъже. Всички други са без значение за него. Не го интересуват и не са важни.

— И къде се вписва това „разпадане“?

— Да убиваш, с цел да си създадеш и поддържаш чувство за всемогъщество, всъщност има един основен — и фатален — недостатък. Оказва се, че серийните убийства категорично не са подходящи като начин да се задоволи нуждата от абсолютен контрол. Може да се сравни с това да преследваш щастието, като пушиш опиат.

— Изпитват необходимост от все повече убийства?

— Все повече и все повече, а чрез тях получават все по-малко и все по-малко удовлетворение. Емоционалният цикъл става все по-напрегнат и все по-неудържим. Започват да се случват непредвидени събития. Подозирам, че нещо подобно се е случило тази сутрин. В резултат, вместо господин Дърмот, е бил убит полицаят. Неочакваните случки причиняват сериозни емоционални трусове у убиец, обсебен от желанието за пълен контрол. Това го разсейва и води до нови грешки. Той заприличва на кола с недобре балансиран карданов вал — когато достигне определена скорост, вибрациите стават прекалено силни и двигателят просто се разпада.

— Какво точно означава това — в конкретния случай?

— Убиецът започва да обезумява все повече. Става непредсказуем.