— Означава ли това, че положението ще стане по-лошо? — поинтересува се Клайн.
— В някои отношения ще е по-добре, в други — по-зле. Ако убиец, който е причаквал жертвите си на някоя тъмна алея с пикел, внезапно изскочи на „Таймс Скуеър“, размахвайки мачете, най-вероятно ще бъде заловен. Но много хора могат да изгубят живота си в този негов последен изблик.
— Смяташ, че нашето момче влиза в мачете-стадия? — Клайн изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото притеснен.
На Гърни му призля. Мъжкарският тон, който използваха хората от правосъдната система, за да се защитят от ужаса на професията си, просто не вършеше работа в дадени ситуации. Тази бе една от тях.
— Да. — Простичкият отговор и равният тон на Холдънфийлд предизвикаха гробно мълчание в стаята.
Мина известно време, преди капитанът да запита с враждебност, която вече не изненадваше никого:
— И какво да правим в такъв случай? Да пуснем бюлетин за общодържавно издирване — търси се учтив мъж на около трийсет години с вибриращ карданов вал и мачете в ръката?!
Тези думи бяха посрещнати с крива усмивка от страна на Хардуик и гръмогласен смях, идващ от Блат.
Щимел заяви:
— Понякога големият финал е част от плана — и успя да привлече вниманието на всички, освен на Блат, който продължаваше да се смее. Чак след като той замлъкна, Щимел продължи: — Някой да помни случая на Дуейн Мъркли?
Никой не се обади.
— Ветеран от Виетнам — продължи Щимел. — Имал проблеми с Организацията на ветераните и въобще с властите. Имал също така злобно куче-пазач, порода акита ину, което изяло една от патиците на съседа му. Съседът извикал ченгетата. Дуейн мразел ченгета. Следващия месец кучето изяло бийгъла13 на съседа. Съседът застрелял кучето акита ину. Конфликтът ескалирал, случили се още куп неприятности. И един ден ветеранът взел за заложник съседа. Казал, че иска пет хиляди долара за застреляното куче или ще го убие. Пристигнали местните ченгета, после и специалният екип. Всички заели позиция около имота. Проблемът бил, че никой не погледнал досието на Дуейн. А той бил специалист по експлозивите. И по-точно — в монтиране и детониране с дистанционно управление на сухопътни мини.
Щимел замълча и остави аудиторията сама да си представи останалото.
— Да не искаш да кажеш, че копелето е вдигнало всички във въздуха?! — Блат бе впечатлен.
— Не всички. Шестима мъртви и шестима — с тежки наранявания.
Родригес се изнерви:
— И какъв точно е смисълът на тая история?
— Смисълът е, че той си купил компонентите за мините две години преди случая. Тоест, големият финал още в самото начало е бил част от плана му.
Родригес поклати глава.
— Не виждам връзката.
Гърни я виждаше и това го караше да се чувства още по-зле.
Клайн погледна към Холдънфийлд:
— А ти какво мислиш, Бека?
— Дали смятам, че нашият човек има големи планове за края? Възможно е. Знам едно…
Прекъсна я небрежно почукване по вратата. Тя се отвори и един униформен сержант прекрачи прага. Без да влиза навътре в стаята, той се обърна към Родригес:
— Сър? Извинявам се, че ви прекъсвам. Търси ви лейтенант Нардо от Кънектикът. Казах му, че сте на съвещание. Той обаче твърди, че е спешно и трябва да говори с вас веднага.
Родригес въздъхна дълбоко — като човек, натоварен с прекалено много отговорности, което обаче не му се признава.
— Ще се обадя оттук — каза той и кимна към шкафа зад гърба си.
Сержантът излезе. Две минути по-късно телефонът иззвъня.
— Капитан Родригес слуша. — В продължение на още две минути притискаше слушалката плътно до ухото си, а на лицето му бе изписано съсредоточено изражение. — Това е много странно — заяви накрая. — Всъщност толкова е странно, лейтенанте, че бих желал да го повторите дума по дума, за да го чуе и екипът ми тук. Сега ще ви включа на високоговорител. Моля, кажете им точно каквото казахте и на мен.
Гласът, който се разнесе миг по-късно от телефона, бе напрегнат и сериозен:
— Казвам се Джон Нардо, от полицейското управление на Уичърли. Чувате ли ме?
Родригес отвърна „да“ и Нардо продължи:
— Както знаете, един от полицаите ни бе убит тази сутрин в дома на Грегъри Дърмот при изпълнение на служебния си дълг. В момента сме там заедно с целия екип за обработка на местопрестъплението. Преди двайсет минути бе получено обаждане за господин Дърмот. Човекът, който се обади, каза — цитирам: „Ти си следващият, а после идва ред на Гърни“.
Клайн помоли Нардо да повтори съобщението и той го направи.
— Телефонната компания предостави ли ви вече информация за източника? — запита Хардуик.
— Мобилен телефон. Някъде в околността. Няма данни от GPS, само местоположение на клетката. Очевидно няма и самоличност на обаждащия се.
