Докато преглеждаха неадекватната майка на Дърмот, все още обута с рубинените стъклени пантофки, самият Дърмот по спешност бе вкаран в рентгенологията. Междувременно раната на главата на Гърни бе почистена, зашита и превързана от една сестра, която се държеше учудващо фамилиарно. Това усещане се подклаждаше донякъде от задъхания й глас и близостта на тялото й, докато работеше. Създаваше впечатление за достъпност и това му подейства неуместно възбуждащо предвид обстоятелствата. И макар да бе рискован ход, да не споменаваме за пълна лудост и в крайна сметка доста жалък опит, той реши да се възползва от добрината й, но по друг начин. Даде й номера на мобилния си телефон и я помоли да се обади директно на него, ако в състоянието на Дърмот настъпи някаква сериозна промяна. Не искаше да остава извън играта, а се съмняваше, че Нардо ще му предостави информация от тук нататък. Тя се съгласи с усмивка, след което един сдържан млад полицай го откара обратно до къщата на Дърмот. По пътя той се обади на спешната линия на Шеридън Клайн. Тъй като вече бе нощ, попадна на телефонен секретар. Остави му съобщение, в което сбито преразказваше основните събития. След това звънна у дома, отново попадна на секретар и остави съобщение за Маделайн. Спомена същите събития, но пропусна куршума, бутилката, кръвта и шевовете. Зачуди се дали е излязла, или седи там и го слуша как говори на машината. Дали просто не желае да вдига слушалката. Тъй като му липсваше нейната свръхестествена прозорливост, която се проявяваше в такива случаи, не успя да реши кое от двете е вярно.
Когато пристигнаха обратно в къщата, вече бе минал повече от час. На улицата се виждаха всякакви коли — на полицейското управление на Уичърли, на окръжната и щатската полиция. Големият Томи и Пат с квадратната челюст стояха на пост на предната веранда. Насочиха Гърни към малката стаичка встрани от централното помещение — същата, в която бе провел първия си разговор с Нардо. Той също бе там, седнал на познатата маса. Двама специалисти за обработка на материалите от местопрестъплението, облечени в характерните бели комбинезони, с ботуши и латексови ръкавици, тъкмо излизаха от стаята на път към мазето.
Нардо побутна жълт бележник и една евтина химикалка през масата към Гърни. Ако в него бе останала някаква опасна емоция, то той я прикри добре зад гъста завеса от бюрократични глупости:
— Седни. Трябват ни показанията ти. Започни от момента на пристигането си на местопрестъплението този следобед, заедно с причината за присъствието си. Включи всички свои действия, свързани със случая, както и преките си наблюдения върху действията на други лица. Отбележи времето им и уточни кога то е приблизително изчислено и кога — базирано върху конкретни наблюдения. Можеш да приключиш с отиването си в болницата, освен ако по време на престоя си там не си получил допълнителна информация, която има отношение към случая. Някакви въпроси?
През следващите двайсет и пет минути Гърни внимателно изпълни тези инструкции. Почти през цялото време Нардо бе извън стаята. Когато приключи, бе изписал четири страници с дребния си изискан почерк. На масата имаше малка копирна машина и Гърни я използва, за да си направи две копия на подписаните показания, преди да даде оригинала на Нардо.
Лейтенантът каза само:
— Ще се чуем.
Гласът му бе чисто професионален, не изразяваше нищо. Не подаде ръка на раздяла.
Когато Гърни прекоси моста „Тапан Зий“ и тръгна по дългия път към дома си, снегът вече валеше много силно и доста ефективно скриваше света отвън. На всеки няколко минути му се налагаше да отвори страничния прозорец, да запази разума си чист и ясен с помощта на ледения въздух.
