Родригес ги насочи към килнатите столове, като подчертано предложи средния на Клайн, който пък от своя страна прие това съвсем нормално. Щимел седна от лявата му страна, а Родригес — от дясната. След това Родригес изгледа останалите хора в стаята през очилата си с тънки телени рамки. Безукорно коафираната черна коса, която украсяваше ниското му чело, очевидно бе боядисана. Той няколко пъти рязко почука по масата с кокалчетата на пръстите си и се огледа, за да е сигурен, че е привлякъл вниманието на всички присъстващи.
— По програма тази среща започва в дванайсет на обяд, а според часовника е точно дванайсет. Ако нямате нищо против, бихте ли заели местата си…?
Хардуик седна до Гърни. Групата около термоса за кафе се върна на масата и след половин минута всички бяха седнали на столовете си.
Родригес още веднъж ги огледа кисело, сякаш да подскаже, че на истинските професионалисти не би им отнело толкова време да извършат подобно просто действие. Като видя Гърни, устата му се изви в нещо, което можеше да бъде както кратка усмивка, така и намръщване. Сърдитото му изражение стана още по-мрачно при вида на един празен стол. След това продължи:
— Няма нужда да ви казвам, че убийството, което ни се падна да разследваме, е с висока степен на обществен интерес. Тук сме, за да се уверим, че всички сме тук. — Той замълча, сякаш с цел да провери кой е в състояние да оцени дзен-мъдростта му. После я преведе за по-глупавите: — Тук сме, за да се уверим, че сме се стиковали и сработили още от ден първи на този случай.
— Ден втори — измърмори Хардуик.
— Моля? — сепна се Родригес.
Близнаците Круз си размениха еднакво озадачени погледи.
— Днес е ден
— Мисля, е очевидно, че говорех фигуративно. Мисълта ми е, че трябва да сме на една вълна от самото начало на този случай. Всички трябва да маршируваме под един и същи барабанен ритъм. Сега достатъчно ясен ли съм?
Хардуик кимна невинно. Родригес направи истинско шоу от начина, по който се извърна от него, и започна да отправя коментарите си към по-сериозните хора на масата.
— От малкото, което знаем до този момент, случаят обещава да е труден, сложен, деликатен и потенциално сензационен. Съобщиха ми, че жертвата е известен автор и лектор. Семейството на съпругата му се смята за изключително богато. Клиентелата на Института Мелъри включва някои много заможни, упорити и склонни да създават проблеми типове. Всяко едно от тези неща би могло да създаде истински медиен цирк. А като съберем и трите, се получава грандиозно предизвикателство. Четирите ключови фактора да успеем ще бъдат следните: организация, дисциплина, комуникация — и отново комуникация. Каквото видите, чуете или заключите, е напълно безполезно, ако не е правилно записано и докладвано. Комуникация и пак комуникация! — Той се огледа за пореден път, като най-дълго спря погледа си върху Хардуик, разпознавайки в него — и без с това да е проявил кой знае каква прозорливост — основния нарушител на правилата за записване и докладване на информацията. Хардуик изучаваше едно голямо петно на опакото на дясната си ръка.
— Не обичам хора, които заобикалят правилата — подчерта Родригес. — Те в крайна сметка причиняват повече проблеми, отколкото онези, които направо ги нарушават. Тези, които заобикалят правилата, настояват, че го правят, за да си свършат работата. А истината е, че го правят за собствено удобство. Липсва им дисциплина, а липсата на дисциплина разрушава организациите. Така че ме чуйте, хора — и то добре. В този случай ще следваме правилата. Всички правила. Ще използваме справките и пълните списъци. Ще попълваме докладите си с всички подробности. Ще ги подаваме навреме. Всичко ще минава по законните канали. Всеки правен въпрос ще бъде консултиран с окръжния прокурор Клайн, преди — повтарям, преди — да се предприеме действието, свързано с този въпрос. Комуникация, комуникация и пак комуникация!
Запрати думите по тях като че ли бяха артилерийски снаряди, изстреляни по вражеска позиция. След като прецени, че цялата съпротива е потушена, той се обърна към окръжния прокурор, който бе изслушал с нарастващо нетърпение речта му. Сега говореше по съвсем друг начин, с безкрайно уважение и сладко като мед:
— Шеридън, знам, че си поел личен ангажимент да участваш през цялото време в този случай. Има ли нещо, което да желаеш да кажеш на нашия екип?
Клайн се усмихна широко с нещо, което от по-голямо разстояние би могло да се сбърка с топлина. Отблизо прозираше полираният нарцисизъм на политик.
