Чу гласа й, но той бе прекалено слаб, за да различи думите. Беше с онази честота, която, изпаднал в някое от злобните си настроения, той класифицираше като „пасивно-агресивно ниска“. Първата му реакция бе да остане в кабинета, но това му се стори инфантилно, така че отиде в кухнята. Маделайн се обърна към него от мястото до закачалките за палтата, където бе оставила оранжевото си яке. По рамената на якето все още проблясваха остатъци от сняг, което означаваше, че е вървяла пеша през боровата гора.
— Навън е тооолкова красиво! — проточи тя. Качулката на якето бе сплескала гъстата й кафява коса. Сега, като прекара пръсти през нея, тя бухна красиво. Отиде в килера, излезе след минута и започна да оглежда плотовете за готвене.
— Къде си сложил ядките хикория5?
— Какво?!
— Не те ли помолих да купиш хикория?
— Не мисля.
— Може и да не съм го направила. А може ти да не си ме чул?
— Нямам представа — отговори й той. Определено се затрудняваше да впише темата сред нещата, които в момента занимаваха ума му. — Ще взема утре.
— Откъде?
— От магазина на Абелард.
— В неделя?
— Нед… о, да — затворено е. За какво са ти?
— Ще правя десерта.
— Какъв десерт?
— Елизабет ще направи салатата и ще изпече хляб, Джан ще приготви чилито, а аз ще направя десерта. — Очите й потъмняха. — Забравил си, нали?
— Ще идват тук утре?
— Точно така.
— По кое време?
— Това има ли значение?
— Трябва да отнеса писмените си показания на следователите от екипа по криминални разследвания.
— В неделя?
— Това е разследване на убийство — каза го монотонно, с надеждата да не прозвучи саркастично.
Тя кимна.
— Значи няма да те има цял ден?
— Част от деня.
— Колко голяма част?
— Господи! Знаеш много добре как протичат тези неща.
Тъгата и гневът, които се бореха в очите й, разтревожиха Гърни повече, отколкото би го направила реална плесница.
— Тоест, предполагам, че утре ще се върнеш, когато се върнеш, и може би ще се присъединиш към нас за вечеря, а може би не — заключи тя.
— Трябва да отнеса подписаните си показания като свидетел на предисторията на престъплението в случай за убийство. Това не е нещо, което да
Тя го гледаше с умора, толкова неочаквана и шокираща, колкото и неговата ярост.
— Ти все още не разбираш, нали?
— Да разбирам кое?
— Че умът ти е така обсебен от убийствата и тежките телесни повреди, кръвта и чудовищата, лъжците и психопатите, че просто няма никакво място за каквото и да било друго.
Цели два часа от тази нощ прекара в писане и редактиране на показанията си. Текстът, който сътвори в крайна сметка, просто изброяваше — без прилагателни, чувства и мнения — фактите от познанството му с Марк Мелъри, включително неособено близките им приятелски отношения в колежа и по-скорошните им контакти, започнали с имейла на Мелъри с молбата да се видят и завършили с категоричния му отказ да отнесе въпроса до полицията.
Изпи две големи чаши силно кафе, докато съчиняваше показанията, и в резултат спа зле. Студ, сърбеж, потене, жажда и идваща на приливи и отливи болка, която се разхождаше ту по единия, ту по другия му крак — редицата неудобства, изпитани през тази нощ, спомагаха появяването на неприятни и дори враждебни мисли, особено такива, свързани с болката, която бе забелязал в очите на Маделайн.
Знаеше, че се дължи на усещането й за това, какви са приоритетите му. Тя се оплакваше, че когато ролите в живота му стигаха до сблъсък, детективът Дейв винаги надвиваше и изместваше съпруга Дейв. Оттеглянето му от професията не бе променило нищо. Ясно бе, че се е надявала, че нещо ще се промени, може би дори бе вярвала в това. Само че как би могъл да спре да бъде онова, което е? Колкото и да го бе грижа за нея, колкото и да искаше да е с нея и да е щастлива, как би могъл да се превърне в нещо, което не е? Умът му работеше невероятно добре по един определен начин и най-голямото признание и задоволство в живота му се дължеше на прилагането на тази интелектуална дарба. Имаше изключително логичен мозък и идеално настроен за улавяне на несъответствия радар. Тези качества го превръщаха в наистина забележителен детектив. Те също така създаваха преградата от абстракции, която му позволяваше да запази разумна дистанция от ужасите в професията си. Другите ченгета имаха други прегради — алкохол, братска солидарност, убиващ сърцето цинизъм. Щитът на Гърни бе способността му да възприема ситуациите като интелектуални предизвикателства, а престъпленията — като уравнения, които трябва да се решат. Такъв беше. Не бе нещо, което би могъл да спре да представлява, само като се оттегли. Или поне до този извод беше стигнал, когато най-накрая успя да заспи — час преди разсъмване.
