— Какво означава това? Нещата са същите като твоята история с онази жена в Корея. Никой не усеща, че забравя. С тази разлика, че аз не забравям и помня отлично информацията, която ми беше предадена.
— Имаше ли обичайното мотаене напред-назад?
— Нещата бяха така, както току-що ти ги описах. Първо слухът, после моите заповеди, гласящи въпросният слух да се провери. Толкоз. Една изходяща радиоемисия и една входяща.
— Нещо за последната им контролна радиовръзка? Видя ли я с очите си?
— Тя беше последното нещо, което видях, преди да ме арестуват. Напълно рутинно съдържание. Никакъв напредък. Нещо като „тук няма нищо, приятели, продължавайте нататък“.
— Значи е било в първоначалното послание. В него се е споменавало за слуха. Трябва да си го спомниш дума по дума.
— „Неизвестен американски офицер е бил видян да се насочва на север за среща с един племенен старейшина. Целта на срещата неизвестна.“ Това е точният текст. Най-после успях да си го спомня.
— Коя част от него струва сто хиляди долара? Плюс твоето бъдеще, а също така моето и това на Муркрофт? Да не говорим за насинената ръка на една ученичка в Беривил, Вирджиния.
— Не знам — отвърна Търнър.
Замълчаха. Край на приказките, край на споровете. Търнър лежеше по гръб и гледаше в тавана. Облегнат на перваза на прозореца, Ричър анализираше чутото. Седемнайсет думи, перфектно изречение с подлог, сказуемо и прочие — в задоволителен ритъм и приятен каданс:
Трийсет и седем срички. Не беше хайку. По-скоро две хайку и нещо.
Какъв беше смисълът им?
Стори му се, че долавя наличието на малко противоречие между началото и края на изречението. Като песъчинка, попаднала в иначе перфектен механизъм.
Защо? Какъв е смисълът?
Нямаше отговор на този въпрос.
— Сега си тръгвам — каза той. — Утре отново ще се върнем на темата. След като се наспим, може би ще ни хрумне нещо. Понякога става и така. Реакция на мозъка след сън. Рестарт на паметта или на някакъв подсъзнателен портал. Спомням си, че четох статия по този въпрос в едно забравено в автобуса списание.
— Недей — каза тя.
— Недей какво?
— Не си тръгвай. Остани.
— Сериозно ли? — попита след кратка пауза Ричър.
— Искаш ли?
— Съмняваш ли се?
— В такъв случай си съблечи тениската.
— Наистина ли?
— Съблечи я, Ричър.
Той се подчини. Издърпа тънкия еластичен памук към раменете си, промуши главата си и го пусна на пода.
— Благодаря — рече тя.
Той се изправи и зачака преброяването на белезите. Както винаги.
— Не бях права — промълви тя. — Ти не си просто див. Ти си истинско животно!
— Всички сме животни — отвърна Ричър. — Това прави нещата интересни.
— С тренировки ли поддържаш тази физика?
— Не тренирам. От гените е.
Това беше вярно. Пубертетът му донесе много неща, за които не бе молил. Внушителен ръст, атлетична фигура, коремни плочки като павета, гръден кош като екипировка за американски футбол, бицепси като баскетболни топки. Не беше направил абсолютно нищо, за да ги има. Още по-малко пък да ги поддържа. Никакви диети, никакви щанги, никакъв фитнес. Спазваше принципа „когато нещо работи, изобщо не го пипай“.
— Панталонът — обади се тя.
— Отдолу нямам нищо.
— Аз също — каза тя.
Той разкопча копчето и дръпна ципа. Брезентът се плъзна надолу по бедрата му. Направи една крачка да се освободи от купчината на пода. Това го приближи към леглото.
— Сега е твой ред — каза той.
Тя се надигна до седнало положение и се усмихна.
После свали тениската си.
Беше точно такава, каквато си я бе представял. Беше всичко, което някога бе желал.
Отвориха очи много късно сутринта. Затоплени, сънени, изпълнени със задоволство. Събуди ги шум от автомобилни двигатели под прозореца. Започнаха да се прозяват и протягат. Целуваха се дълго, бавно, нежно.
— Напразно похарчихме парите на Били Боб за втора стая — каза тя. — Вината е изцяло моя, съжалявам.
— Какво те накара да промениш решението си?
— Бях обзета от страст. Затворът те кара да се замислиш какво пропускаш.
— Сериозно те питам.
— Привлече ме тениската ти. Никога не съм виждала толкова тънка. Или е много скъпа, или много евтина.
— Дай по-сериозно.
— Още когато разговаряхме по телефона, те сложих в списъка си с нещата, които желая, преди да умра. Харесах гласа ти, а след това видях и твоя снимка.
— Не ти вярвам.
