— А знаеш ли как го правят? Не се обаждат на всички американски граждани, защото това би отнело много време. Вместо това звънят на малка група хора, която се нарича представителна извадка, и после обобщават резултата.
— Е, и?
— Това ще направим и ние. Ще действаме с представителна извадка. Един представител от нас срещу един представител от вас. А резултатът ще отговаря на това, което би се случило, ако участваме всички. Така го прави „Галъп“.
Тишина.
— Ако спечели вашият представител, ще получите корвета срещу най-скапания ви пикап плюс половината пари на Били Боб.
Тишина. Никакъв отговор.
— Но ако спечели нашият отбор, ще ви дадем корвета срещу най-хубавия пикап и ще задържим всички пари.
Мълчание.
— Това е най-доброто, което мога да ви предложа, момчета — разпери ръце Ричър. — Все пак живеем в Америка. На всички ни трябват колела и пари. Сигурен съм, че ме разбирате какво ви казвам.
Никакъв отговор.
— Моята приятелка тук също е готова да участва. Имате право на избор. С жена ли предпочитате да се биете?
— Това са глупости — изръмжа собственикът на пикапа с двойната кабина.
— В такъв случай оставам аз — сви рамене Ричър. — Ето ви и по-изгодни условия: увеличете си своя дял. Двама от вас срещу мен. Какво ще кажете?
Мълчание.
— Добре, в такъв случай предлагам да се бия с ръце на гърба.
— Какво?!
— Чу ме.
— С ръце на гърба?
— Точно така. Предлагам ви страхотни условия, момчета. И в двата случая си получавате корвета. Това е справедливо, нали?
— Ще застанеш срещу двама от нас с ръце на гърба?
— Дори и с чувал на главата, стига да разполагах с такъв.
— Добре, приемаме — отсече собственикът на двойната кабина.
— Браво. Това е страхотно. Кой от вас има здравна застраховка? Наличието на такава е важно за избора ви.
Търнър се размърда до него.
— Току-що си спомних онова, което ми се изплъзваше — внезапно прошепна тя. — Особеното в онзи рапорт, за който говорихме снощи.
— За племенния старейшина ли? — тихо подхвърли Ричър.
— Не точно. Техните имена са прекалено сложни, за да бъдат запомнени. Ние ги заменяхме с номера по реда на постъпващата информация за тях. А номера на въпросния човек го имаше в рапорта. Това означава, че вече е присъствал в системата. Тоест някой го познава.
— Кой беше номерът?
— Не си спомням. АМ и някакви цифри.
— Какво е АМ?
— Афганистанец от мъжки пол.
— Предполагам, че това е някакво начало.
Размяната на реплики беше прекъсната от собственика на двойната кабина.
— Окей, ние сме готови — извика той.
Ричър сведе очи към групичката в подножието на стълбите. Беше се разделила на две. Шестима срещу двама. Единият от двамата беше самият собственик на двойната кабина, а другият — шишкото, издут от менюто на „Макдоналдс“ и многото бира.
— Наистина ли можеш да го направиш? — разтревожено прошепна Търнър.
— Има само един начин да разберем — каза Ричър и заслиза по стълбите.
Шестимата зрители се отдръпнаха, а Ричър и двамата избраници се насочиха към празното място зад пикапите. Придвижваха се в компактен триъгълник — двама на заден ход, един — крачещ напред. Бавно и предпазливо, с напрегнати сетива. Празното място беше покрито с отъпкана пръст и беше широко колкото градска улица. Вдясно се намираше крайното крило на мотела, където беше паркиран корветът, а вляво беше изходът към шосе 220. Беше тесен, но отсреща така или иначе нямаше друго освен платното и няколко дървета. Полицейският участък беше на запад, но не се виждаше от паркинга. Което означаваше, че и полицаите няма как да видят какво се случва на него.
Достатъчна сигурност.
Можеха да започват.
При нормални обстоятелства Ричър без колебание би прибягнал до измама, особено когато противниците насреща му бяха тъпи и неопитни. Ръцете зад гърба? Спокойно би могъл да забие по един лакът в челюстите на двамата още щом слезеше от последното стъпало. Но не и в присъствието на шест резерви. Това би било неефективно. Те веднага щяха да се нахвърлят върху него, вбесени и възмутени, което автоматично щеше да удвои силите им. По тази причина не предприе нищо, позволявайки на двете страни от триъгълника да се разтъпчат на празното място и да проверят за евентуални неравности и други препятствия. Когато всичко беше готово, той пъхна ръце в задните си джобове, с дланите навътре.
— Е, мачът може да започне.
