— Значи нещата се развиват добре.
— Да, така е.
— И тъй, кога?
— По-късно днес или утре сутринта.
— Имате ли нещо за писане?
— Да. И лист.
— Искам да проверите имената Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи в „Човешки ресурси“.
— Кои са те?
— Не знам. Ето защо ви моля да извършите тази проверка.
— Това свързано ли е с вашия случай?
— Свързано е с желанието ми да не бъда тотално прецакан.
— Чух нещо, което трябва да знаете.
— Какво е то?
— Подолски е открил дрехите ви на сметището и ги е подложил на анализ.
— И?
— Кръвната група не съвпада.
— Значи трябва да затая дъх, очаквайки извинение от майор Съливан?
— Може и да го получите. Тя се трогна от бележката ви.
— Да смятам ли, че градската полиция ще ме остави на мира?
— Не. Избягали сте след напълно законни полицейски действия.
— Това вече е незаконно, така ли?
— Ще направя всичко възможно по въпроса с Лозано и Балдачи.
— Благодаря.
Рейнджровърът се върна на магистралата и продължи на север. Просто едно от десетте хиляди превозни средства, които проблясваха под слънцето.
— Разговарях лично с този Ал — обяви по телефона Ромео. — Под измислен претекст. Оказа се, че са наели двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят.
— Браво на теб — отвърна Жулиета.
— Не е най-бързата кола на света. Не че и най-бързата щеше да им свърши работа. Качих нашите хора на хеликоптер от Ориндж Каунти до Бърбанк. Ще бъдат на позиция най-малко час предварително.
— Кой плаща? — попита Жулиета.
— Бъди спокоен, не е армията.
— А блокира ли кредитната карта на Балдачи? И на Лозано?
— Не мога — отвърна Ромео. — Това са личните им карти, трябва сами да ги блокират, като напуснат болницата. Дотогава ще плащаме ние, както обикновено.
— Тая работа ни струва цяло състояние.
— Бълха ни ухапала, приятелю.
— Не е чак толкова малко.
— Но пък малко остана. После всичко ще е постарому.
Ричър продължи да маневрира сред дъвчещи и пиещи, сред бръснещи се и гримиращи се, сред сърфисти и изпращачи на есемеси, сред кресльовци и ревли, докато стигна до Източен Лос Анджелис, където се качи на магистрала „Санта Ана“, а от нея премина на 101-ва улица в квартала „Еко Парк“. Последва дългото и бавно катерене на северозапад — сред хълмове и места с незабравими имена и блясък — булевард „Санта Моника“, булевард „Сънсет“ и амфитеатър „Холивуд Боул“. И тогава иззвъня телефонът му.
— Шофирам с една ръка по Сто и едно — обяви в мембраната той. — Прочутият надпис е точно отдясно. Карам и говоря по телефона! Това е моето място!
— Имаш ли лист и нещо за писане? — попита Едмъндс, зарязала официалностите със забележителна лекота.
— Нямам.
— Тогава слушай внимателно. Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи са активни военнослужещи, командировани дългосрочно към един логистичен батальон със седалище Форт Браг, Северна Каролина. Прикрепени са към рота за внасяне и изнасяне на чувствителни материали във и от Афганистан — процес, който в момента е сведен единствено до изнасяне поради изтеглянето. Физическата им подготовка е оценена като много добра. Това е всичко, което научих, поне засега.
Ричър прекъсна връзката и предаде чутото на Търнър.
— Ето я същността на проблема — кимна тя. — Материали, които отдавна би трябвало да са у дома, изобщо не са стигнали при нас.
Ричър не каза нищо.
— Не си ли съгласен? — изгледа го тя.
— Просто се опитвам да си го представя — отвърна той. — Всички тези „чувствителни материали“, които излизат от бункери, от пещери или Бог знае откъде, за да бъдат изпратени във Форт Браг. Част от тях обаче се озовават в раздрънкани пикапи с фалшиви номера, които моментално потеглят към планините. Може би преди това са били пълни с пари, защото става въпрос за плащане в момента на доставката. И ти ли мислиш така?
— Горе-долу.
— Работата е ясна. Аквариум, пълен със стрес и несигурност. И риск от предателство. Там те са разбрали на кого могат да разчитат. Защото всичко е срещу тях, включително и пътищата. Но колко чувствителни са тези „материали“? Дали са подходящи за каросериите на стари и раздрънкани пикапи с фалшиви номера?
— Накъде биеш?
— Целият екшън е в Афганистан, но нашите момчета дремят във Форт Браг.
— Може би току-що са се прибрали от Афганистан.
— Не мисля — поклати глава Ричър. — Разбрах го в момента, в който зърнах първите двама. Отдалече личеше, че напоследък не са били в Близкия изток. Нямаха загар, липсваха бръчките около очите, а в самите им очи нямаше нито стрес, нито напрежение. Те са си домошари, но едновременно с това и титуляри в А-отбора. Защо оставяш титулярите си в Северна Каролина, когато мачът се играе в Афганистан?
— Обикновено те разполагат с титуляри за всички мачове — отбеляза Търнър.
— Но тук става въпрос само за един мач. Стоката напуска пещерите и се прехвърля директно в раздрънканите пикапи с фалшивите номера. И изобщо не потегля към Форт Браг или Северна Каролина.
— Възможно е и да бъркам. Може би я продават в Америка, а не в Афганистан. При този вариант със сигурност ще се нуждаят от титулярни играчи и във Форт Браг, където става разпределението.
