Отново оглеждам салона. И изведнъж се чувствам малко нервна. Днес ще пазаруваме със собствени пари, но в крайна сметка харчим парите, които намерихме. Замислям се за самолета дълбоко под водата, за пътниците в него и си спомням думите на Марк: били са лоши хора. А ние не сме лоши хора, нали? Не. Не сме. Тръсвам глава и прогонвам мислите.
— „Шанел“? — предлагам.
Магазинът като че ли е най-големият и със сигурност е най-впечатляващ.
— Така да бъде. — Марк забелязва неохотата ми и ме насърчава с поглед. — Не забравяй, че не бива да се притесняваш от етикетите с цената. Това е инвестиция, трябва да изглеждаш както подобава, иначе няма да се получи. Можем да похарчим много пари тук, ясно?
Той изважда платинената карта „Американ Експрес“ от кожения си портфейл.
— Хайде да се развихрим.
Не успявам да сдържа усмивката си. Някъде дълбоко в мен една тийнейджърка се разпищява от радост.
Сигурна съм, че сте гледали филма, знаете как става. Марк ме преведе като истински Ричард Гиър покрай дизайнерските бутици към ярко осветения магазин на „Шанел“. Лаская се от мисълта, че винаги съм изглеждала доста стилно със средно скъпите си дрехи. С радост ще платя петстотин лири при специални поводи. Официална рокля, кожено яке, обувки на „Джими Чу“, но ще се стъписам, ако трябва да платя две хиляди лири за красиво бюстие. Знам, че харча повече, отколкото би трябвало, но дори аз не обичам да спирам в магазини, където поднасят шампанско в съблекалнята. Днес ще го направя обаче. И си е съвсем в реда на нещата.
Влизаме вътре, там са само двете продавачки, една от които лъска витрината на бижутата, а другата бърше прах от чантите на най-високата лавица. И двете ни поглеждат, когато влизаме. Преценяват ни с очи, пресмятат. Мислех, че днес сутринта излязох от къщи доста елегантна, но докато приближаваме тези момичетата, изведнъж се чувствам опърпана. Усещам как обичайната ми самоувереност се изпарява. Очите на продавачките се плъзгат от мен към Марк. Цялото внимание е насочено към него — към великолепния Марк с кашмирен пуловер, джинси и сако. Към ролекса му, който проблясва на светлината в магазина. Преценили са ни и са решили, че господинът до мен е главната персона, той е човекът с парите.
Марк се навежда и прошепва в ухото ми:
— Иди да поразгледаш. Аз ще се оправя.
Целува ме по бузата и приближава към вече усмихнатите продавачки.
Отдалечавам се към рафтовете и разглеждам розова копринена блуза, чийто етикет съвсем ясно се вижда — 2470 лири. Платинената кредитна карта на Марк здравата ще пострада днес.
На отсрещната стена забелязвам огромен плазмен екран, на който показват есенно-зимната колекция на „Шанел“. Цяла армия слаби момичета, облечени в туид, кожа и дантела, плеяда на безукорния вкус. Поглеждам към Марк — привел се е над щанда и разговаря с продавачките, които се кискат изчервени. О, Марк. Всички ме поглеждат и грейват в усмивка. Казал им е, че сме младоженци, по израженията им познавам. И аз грейвам в усмивка в отговор, махвам и безукорно облечена делегация се отправя към мен.
Русата асистентка, по-високопоставената от двете, заговаря първа:
— Добро утро, госпожо. Поздравления, между другото! — И усмихната поглежда към Марк.
Червенокосата помощничка следва примера й и поклаща глава в знак на съгласие, докато русата продължава:
— Съпругът ви ни осведоми, че ви трябват три тоалета за днес, нали така? — Звучи на седмото небе.
Учудено стрелвам Марк с поглед. Три тоалета? Той се усмихва широко и вдига рамене. Добре, разбирам какво правим — забавляваме се. Ето това правим. Поемам дълбоко въздух.
— Да. Три дневни тоалета — отговарям, като че ли е нещо съвсем обикновено.
— Чудесно, ще донеса есенно-зимния каталог да поразгледаме. Получихме новата колекция през уикенда, така че разполагаме с почти всичко. Кой размер сте? Бихме могли да вземем мерките ви, но просто за ориентир.
— Френски трийсет и четири — отговарям.
Може и да не притежавам дреха на „Шанел“, но си знам размера по френската номерация.
Намират каталога, разглеждаме го най-подробно. Поднасят ни газирана вода.
Трябва ми подходящо облекло — като за някой, който има един милион долара в брой. Трябва да изглеждам лъскава, изискана. Като човек, в когото не можеш да усъмниш, на когото не искаш да противоречиш.
Започваме пробите с характерната за марката вълнена пола от букле и розовата копринена блуза. Само че с Марк бързо стигаме до извода, че може би тоалетът е твърде официален за целта. В крайна сметка не бива да изглеждам като служителка в банката.