След това пробвам рокля в карамелен цвят от пролетно-лятната колекция. В Женева все още ще е достатъчно топло за нея, а в съчетание със сако ще свърши чудесна работа. Роклята ми стои, както не ми е стояла друга дреха досега — спуска се в свободен набор от тънките презрамки, показва точно колкото трябва от тихоокеанския ми тен на деколтето и се гмурва безгрижно между гърдите ми. Асистентката я съчетава с дебели златни обеци и кремави еспадрили. Когато се поглеждам в огледалото, съм преобразена в друга версия на себе си. В гръцка наследница с богат по-възрастен любовник, готова за Санторини.
Единият тоалет е избран. Остават още два. Червенокосата продавачка идва с шампанско във високи заскрежени чаши. Не съм забравила теста за бременност от предишния ден, затова отпивам малки глътки.
Вторият тоалет, който избираме, се състои от чифт прилепнали кожени панталони и тънък черен кашмирен пуловер, колие на „Шанел“, черни боти и черна пелерина. Минималистично, сексапилно.
Последният тоалет е вдъхновена от шейсетте блуза с яка „скафандър“ от вълна в черно и сиво със скрити в тъканта блестящи частици. Пола-панталон, боти и класическо зимно палто на „Шанел“ от същия плат като блузата. Стопроцентова принцеса от Емирствата. Съвършено излъскана.
Допивам газираната си вода, докато Марк плаща — дори не мога да си представя за какви разходи става дума, — сбогуваме се и се разделяме с двете предоволни продавачки.
След това се отправяме към „Ботега Венета“. Трябва ни нова чанта за парите — не мога да отида в банката със стария спортен сак на Марк. Трябва ми нещо, което не бие толкова на очи и което е подходящо да го нося аз. Намираме стриденосивкав кожен сак с идеалната форма и големина. Ще сложим парите вътре, а аз ще се преоблека в хотела в Женева. Приключваме точно преди да ни повикат за полета.
Седнала съм на ръба на леглото в хотел „Четири сезона“ в Женева. Ваучерът, който Лейла ни издаде на Бора Бора, веднага влезе в употреба. Сърцето ми блъска в гърдите.
Марк отново говори по телефона с Танги.
Вече съм облечена за срещата. Навън е малко хладно, затова избрах втория тоалет — кожения панталон и кашмирения пуловер. Елегантен, изискан и секси — жена, която знае какво иска. Изглеждам точно като човек, който би откривал такава сметка, а до мен е сакът от „Ботега Венета“, в който се крие цяло състояние. Оглеждам се във високото огледало, а от дневната долита гласът на Марк. Жената в огледалото е богата, самоуверена. Не се чувствам по този начин, но изглеждам точно така.
Марк приключва разговора и идва при мен. Днес аз ще свърша трудната работа. Ще вляза в банката сама и ще предам парите. Усещам как сърцето ми бие до пръсване в гърдите дори само като си представя какво предстои.
— Не го мисли така — казва ми Марк. — Не си представяй как предаваш подозрителен сак насред банката. Защото на тях няма да им изглежда така. Говоря сериозно, Ерин. Не си видяла и половината от онова, което аз съм виждал в банките… Веднъж излизах с някакви петролни типове в „Мейфеър“, които разнасяха сто хиляди лири в спортен сак. Сто хиляди британски лири за една нощ по клубовете. Знам, че на нас ни се струва нереално и пари в сак със сигурност изглеждат подозрителни, но никой закон не го забранява, нали така?
Само го гледам. Май пак ще повърна. Веднъж вече го направих.
Гади ми се от нерви. Нежно цвете съм аз. Причината са болките, прииждащи дълбоко откъм утробата ми — първите признаци на бременността. Днес сутринта проверих в Гугъл. Хормони. Пресметнах според първия ден на последния си цикъл, че съм бременна от шест седмици. Явно на този етап болките са нещо съвсем нормално. Вероятно така тялото ми се подготвя да създаде едно човешко същество. Старая се да не мисля много за това. Марк още не знае. Моментът не е съвсем подходящ да му кажа, нали?
Отново усещам да ми се гади. Вълни от гадене, последвани от блажено спокойствие.
— Ами ако ме попитат откъде имам парите?
— Няма, Ерин. Няма да го направят. Ако е незаконно, със сигурност няма да искат да го знаят, нали? Замисли се. Такъв е законът — знаеш ли, че парите са незаконни, длъжен си да осведомиш властите. Ако питат всеки подозрителен човек, който иска да си отвори сметка в швейцарска банка, как се е сдобил с парите, икономиката ще се срине. Никой не си открива сметка там с пари, които е събрал от рождения си ден. Стига, Ерин!
Марк има право, разбира се.
— Сигурно ще ме вземат за компаньонка или нещо такова. Ще решат, че парите ми са от там…
— По-вероятно е да помислят, че източваш парите на съпруга си, преди да се разведеш с него. Сигурен съм, че често им се случва. Аз поне така щях да си помисля, ако те видя — усмихва се той.
Боже! В такива моменти се питам за кого съм се омъжила. Съдейки по изражението му, Марк явно смята, че ми е направил комплимент.
Нова вълна от гадене. Смълчавам се, докато отмине.
— Значи той ме очаква?
Надигам се бавно от леглото, като внимавам да не правя резки движения.