След международната финансова криза инвеститорите започнаха да виждат ползата от включването в своите инвестиционни портфолиа на немонетарни активи като произведения на изкуството, яхти, бижута и други колекционерски предмети. Тези материални активи обаче изискват експертна грижа и деликатен мениджмънт не само във връзка със съхранението, излагането на показ и застраховането, но най-вече защото са със значителна стойност. Изискват същото ниво на грижи като чисто финансовите портфолиа. Ние от „Нейман Сарди“ ще се погрижим да създадете и поддържате балансирано портфолио, като запознаем вас, инвеститорите, с актуалните пазарни стойности и ви съветваме кога да купувате, да продавате или да задържате активите си, като ви съдействаме на всеки етап в придобиването и продажбите.
Ето на. Предпазна черупка от предмети на изкуството. Изкуството в ролята на цигарите в затвора.
Страхувам се, че клиентите на „Нейман Сарди Арт енд Асетс Адвайзърс“ първи ще бъдат изправени на разстрел, когато избухне революция — със или без допълнителни гаранции.
Както и да е. Марк е помолил Виктория да се свърже с брат си Чарлс за евентуален „клиент“. Марк и Виктория са приятели в Линкдин и след кратък разговор на кафе Марк повдигнал въпроса. Дали брат й ще прояви интерес към среща с евентуален нов клиент, който иска да пласира малко активи през следващите няколко месеца? Идеята явно била приета добре. Марк ми разказа, че Виктория леко изпънала гръб в кафенето и й станало приятно да влезе в ролята на посредник. Очевидно бизнесът на брат й бил позакъсал в настоящата обстановка, затова Чарлс имал нужда от комисиона. Виктория дала на Марк визитка на Чарлс и му казала да я предаде на клиента си. Благодарила му, че се е сетил за Чарлс.
Марк се обади и уговори среща. Трябваше да отида аз — не като клиент, а като Сара, асистентката. Дотук добре. От Каро знаех, че повечето продажби в галерията й стават по телефона или чрез асистенти, които купуват при откриването на изложбите. Защо лично да купуват допълнителна гаранция, щом могат да изпратят някой друг?
Срещата ми с Чарлс е днес сутринта. Оставям Марк в „Патисери Валери“ в Грийн Парк и поемам сама по „Пал Мал“. Залата е дискретна. Влизаш в нещо, което прилича повече на изискан частен аукционен клуб. Из помещението са пръснати скромни витрини със съкровища, които вероятно не са за продан. Просто тотеми, чиято цел е да вдъхват на клиентите увереност, че са на правилното място, класови примамки, трофеи, символи. Честно казано, вероятно всичко, изложено тук, може да бъде купено за съответната цена.
В една от витрините смъртна маска на инките изпуска меко сияние под светлината на прожектор на около два сантиметра и половина от дебелото стъкло. В друга виждам японска броня.
В трета — огърлица с лъскав диамант бриолет, който виси плътен и голям като лимонов бонбон на верижка с по-малки диаманти, проблясващи на светлините в залата.
Чарлс ме поздравява. Има здрав и румен вид, хубава прическа, червен панталон и лек тен, придобит в Южна Франция. Май е единственият човек в залата. Може би отварят шоурума само за срещи. Не мога да повярвам, че имат много посетители, дори на „Пал Мал“.
Сядаме в дъното на залата до внушително бюро. Ако не е „Чипъндейл“, със сигурност е нещо в този стил. Явно човек следва да забелязва такива неща. Може би точно това е предназначението им.
Сядаме и говорим небрежно, Чарлс приготвя кана кафе и аз решавам, че топката е в моето поле — от мен зависи да започна по същество. Сигурна съм, че Чарлс е способен цял ден да обсъжда какво ли не, ако не взема нещата в свои ръце. Той не е човек, който веднага ще заговори за бизнес — вероятно в неговата сфера не е прието да се прави така.
Разбира се, Чарлс е еманация на Оксфорд и Кеймбридж: прецизен, умен, но обременен от самоналожен срам, че не се представя според възможностите си. Явно единственият недостатък на това да си ползвал всякакви житейски възможности е, че никога не успяваш да задоволиш нивото на очакванията. Неизменно не осъществяваш докрай потенциала си. Всяко постижение е само минимумът, който се очаква от теб при тези обстоятелства, а всеки провал се дължи чисто и просто на личностни недостатъци.