Принуждавам се да се усмихна, когато той пристъпва към нас.
— Ерин, Фил, аз съм главен инспектор Фостър. Наричайте ме Анди. Приятно ми е да се запознаем и ви благодаря, че ме изчакахте.
Отиваме в дневната на Мишел, като оставяме камерата в коридора. Фил е престанал да снима. Фил, Мишел и аз се настаняваме на канапето, а инспектор Фостър сяда на нисък кожен пуф от другата страна на отрупаната масичка.
— Не съм сигурен какво ви е обяснила Мишел, но Холи беше на изпитателен срок. Наруши условията на освобождаването си, като напусна къщата. А сега — и като напусна страната — добавя нехайно той.
Мамка му. Оказва се по-сериозно, отколкото се надявах. Не мислех, че ще се стигне дотук. Холи да избяга от страната?
Той продължава:
— Има и още нещо. Проблемът с изпитателния срок е едно, обаче в момента много се тревожим, че Холи ще се опита да стигне до Сирия заедно с Ашар Фарук. Изглежда, това е планът им. Знаем, че се е качила на полет за Истанбул от летище „Станстед“ преди четиринайсет часа. Разполагаме със запис от охранителна камера как двамата напускат летището в Истанбул и се качват на автобус. Както може да допуснете, тревожим се. Това е положението. — Анди вече е мрачен, делови.
Сирия. Това вече е сериозно. А ужасната истина — този филм се превърна в мечтата на всеки режисьор. Реалните събития изместват планирания сюжет. Раят на филмопроизводството.
Не се чувствам така обаче, докато седя в онази стая. Разбирам колко значима е историята. Съзнавам го, но ме изпълва единствено ужас. Стена от ужас, устремена право към мен. Съвсем истинско е. Холи е направила нещо много лошо. Ще се проведе пълно разследване. И аз съм замесена. Всички сме замесени. А под изолацията на тавана ми е скрит плик, пълен с диаманти. Което ще изглежда доста уличаващо, ако полицията претърси дома ми.
С всяка фибра на тялото си пожелавам Холи просто да влезе през вратата точно в този момент, нацупена и злобна, и да се заяде грубо с всички.
— Задачата ни е проста — продължава инспектор Фостър. — Първо, трябва да открием къде е Холи, да се уверим, че е в безопасност, и по възможност да я приберем у дома. Второ, трябва да разберем с кого се е свързала, доколко се е радикализирала в затвора и как е успяла да напусне Великобритания. Това е информацията, която ни интересува в момента.
И как точно очаква да му помогнем?
— Нека да е ясно едно: що се отнася до Холи, засега тя не е направила нищо нередно. Нарушението на изпитателния й срок е дребно в сравнение с нещата, за които става дума в тази история. Не искаме да наказваме Холи за бягството. По-важно е да я върнем у дома и да я накараме да ни разкрие какво се случва. Как се е снабдила с документите, кои са контактите й. Искаме да помогнем на нея и на други млади хора в нейното положение. Повярвайте ми — ще попаднат на място, напълно различно от очакванията им. Обикновено вербуват млади и проблемни момичета, залъгват ги с обещания, а когато те отидат при тях, вече е твърде късно да променят намерението си и попадат в капан. Холи много скоро ще разбере всичко това. Онези хора не ги е грижа за момичетата, за тях те са само плячка. Заменими са. — Анди поглежда към Мишел и приковава очите й. — Затова трябва да я доведем у дома колкото се може по-бързо.
Мишел е силно пребледняла. Ръката й се отправя опипом към джоба с цигарите, забравила е, че ги е оставила върху масата в кухнята, и по някаква причина това безкрайно ме натъжава.
— А сега, Ерин… — обръща се към мен с усмивка инспекторът. — Не знаехме, че ще снимате тази сутрин. Сигурно Холи не е предупредила майка си. Разговаряхме със служителите от затвора „Холоуей“ относно записите на интервюто ви с Холи. Явно още никой не го е гледал, но ние много бихме искали да го видим. Мисля, че заснетото от вас е единственият актуален видеоматериал с Холи. Ако не броим този от охранителната камера, който не ни е от голяма полза, честно казано. Много от отделите нямат търпение да гледат вашия материал. Пазите ли записа?
— Да. Не е монтиран. Само суров материал. Самата аз не съм го прегледала, затова не мога да ви кажа дали съдържа нещо, което…
— Това не е проблем — прекъсва ме той и ми подава визитка.
Главен инспектор Андрю Фостър. Телефонният му номер и имейл.
— Изпратете ми всичко при първа възможност.
— Добре — отговарям.
Вземам визитката му и показно я прибирам в джоба си. Полицаите ме напрягат. Открай време е така. Усещам го как изпитателно се вглежда в лицето ми, търси нещо, каквото и да е, на което да припише вина. Постаравам се изражението ми да бъде открито и спокойно.
Анди се обръща към Фил.
— Вие не сте присъствали на интервюто в „Холоуей“, нали? Не сте се срещали лично с Холи?
— Не, не я познавам. Утре ще се запозная с Алекса — отговаря той невъзмутимо.
Но той не е свързан със самолетна катастрофа, с две убийства, кражба, измама и контрабанда. Мисля, че най-сериозната простъпка на Фил е някой джойнт от време на време. И може би незаконно сваляне на нещо от интернет.
Погледът на инспектора се връща върху мен.
— А, да, за документалния ви филм.