Дани откри, че разговорът я забавлява. Докато караше по „Кресънт Хайтс“ към „Пико“ обсъдиха и други филми на Хупър. Скоро заговориха и за филмите на Крейвън, Ромеро, Кроненбург, Карпентър. Спомняха си най-интересните сцени и Дани обясняваше как са направени специалните ефекти.
— Ами сцената в банята в „Очите на маниака“?
— О, гледал ли си го?
— Четири пъти — отвърна Тони. — Как направихте оня номер с ръжена?
— Използвахме манекен.
— Тялото изглеждаше като истинско.
— Да, направихме гипсова отливка по тялото на Джени. Техниката е същата като при изработването на главата. Изработване калъпи по цялото тяло.
— На голо?
— Да.
Тя си помисли за Ингрид.
— А какви бяха червата.
— Истински.
— Човешки.
— Не, свински. Купуваме ги от кланицата.
Той поклати глава.
— Занимаваш се с такива работи, а не ти е приятно да слушаш за катафалката ми.
— Така е. Не искам.
— Каква е разликата?
— Във филмите нищо не е истинско.
— Ами червата?
— Не го правя за удоволствие, а по необходимост. Освен това с тия неща обикновено се занимава Джак.
— Аз не бих се притеснявал.
— Сигурна съм. Както и да е, ето къде е разликата, филмите са измислени. Джени Бейлър в действителност не беше прободена с ръжен. Когато свършиха снимките, тя си отиде вкъщи, а не в моргата.
— Да, обаче публиката направо умря от страх.
— Това е просто игра на въображението. В момента на прожекцията хората вярват, че всичко става наистина, но дълбоко в съзнанието си знаят, че това не е така.
— И затова не ги е страх чак толкова много.
— Те се
— Затова действителният живот е по-интересен — каза Тони и я погледна предизвикателно.
— Кое е интересно, да пробождаш хората с ръжен ли?
— Не, да ги плашиш. Аз не съм наранил никого. Просто обичам да им изкарвам ангелите. Ти никога ли не си го правила?
— Няколко пъти съм изскачала от тъмното и съм викала „Бау“.
— Не е ли страхотно?
— Понякога е забавно.
— Не те ли кара да затрепериш от възбуда? Когато се спотайваш в мрака и дебнеш жертвата си?
Дани сви рамене.
— Аз пък се побърквам — каза Тони.
— Хора разни — заключи Дани и паркира колата на едно празно местенце до тротоара. Погледна часовника си. — Имаме само пет минути.
Насочиха се към касата и Дани бръкна в чантата си.
— Аз ще купя билети — каза Тони с нетърпящ възражения глас.
Дани се намръщи. Съмняваше се, че Тони има много пари, а и не искаше да се чувства задължена. От друга страна, ако откажеше, щеше да го обиди. Мъжете са толкова честолюбиви.
— Добре — каза тя и успя да се усмихне. — Но аз ще купя пуканките.
— Става.
Господи, помисли си тя, започва да заприличва на любовна среща.
С по пакетче пуканки и картонена чаша кола ръце двамата тръгнаха към входа на салон три. Над вратата висеше надпис: „Зомби“.
Макар че бе събота вечер, салонът не беше претъпкан. Вмъкнаха се в един от предните редове, минавайки странично покрай коленете на двама влюбени.
— Тук ли? — попита Тони.
Дани поклати глава. Не й се искаше да пречат на разположилото се зад тях семейство, въпреки че се ядоса на родителите. Бебето в ръцете на жената едва ли щеше да разбере нещо от насилието и кървищата във филма, но другите две деца бяха по-големи.
Дани огледа публиката и забеляза още много деца. Не беше необичайно, но това всеки път я влудяваше.
Докато сядаха, светлините започнаха да гаснат. На екрана светна реклама на вестник „Лос Анджелис Таймс“, после се появи надпис: „Не използвайте тъмното за тъмни цели.“ Първите няколко пъти, когато го видя, надписът й се беше сторил забавен. Дани промуши сламката през картонената капачка на чашата.
Ръката на Тони се облегна до нейната. Дани леко се измести настрана и отпи от колата.
По време на кинопрегледа момче и момиче влязоха в предния ред. Момчето седна пред Дани. За миг главата му засенчи част от екрана. След това момчето се наклони на една страна и прегърна през раменете момичето, което седеше пред Тони. Казаха си нещо шепнешком и се целунаха. Дани се усети самотна. Ако беше с Джак…
„Нашествието на зомбите“ започна. Заглавието светна за миг на екрана, но останалите надписи бяха отрязани. Лош знак. Млада тъмнокоса жена вървеше през гробището. Беше нощ. Облечена бе дълга бяла нощница и носеше букет цветя. Сцената се стори позната на Дани. Жената се наведе да положи букетчето си върху някакъв гроб и в този миг от пръстта изникна ръка и я хвана за гърлото. Задърпа я надолу. Земята се разтвори и от нея се надигна полуразложил се труп, който зина с уста да я захапе.
—
Това беше страшният глас на Ливония — толкова ужасен, колкото и прозрението, осенило Дани в този миг. Ливония — съблазнителната вампирка, която водеше предаването „Матине на чудовищата“. Всяка неделя следобед. В четири часа. Шести канал.
