—
— По дяволите — промърмори Дани.
— Моля? — наведе се към нея Тони и лакътят му отново докосна нейния.
— Тая боза вървеше по телевизията миналия месец.
— По телевизията ли?
— Под името „Смъртоносно ухапване“. Водеше го Ливония.
— Наистина ли?
— Номер на разпространителите — каза тя.
Чувстваше се излъгана и бясна. Такова разочарование. И то тъкмо когато Джак така изненадващо я напусна и й се изтърси Тони… Тя въздъхна.
Поне следобедът мина добре.
Дани се отмести настрана от Тони, скръсти крака и зарови пръсти в пакетчето с пуканки. Опитваше се да следи филма. Озвучаването беше отвратително, мърдащите устни изпреварваха говора. И дори когато героят изчезнеше от екрана, думите му отекваха след него, — сякаш записът бе направен в пещера.
Сюжетът беше страшно скучен. Когато вървеше по телевизията, единственото поносимо нещо бяха прекъсващите филма реклами и саркастичните реплики на Ливония. Сега Дани се забавляваше, като се мъчеше да си спомни забележките на Ливония и да измисля свои собствени.
Ако бяха тук заедно с Джак, щяха да измислят забавни реплики и да си прекарат чудесно, независимо от тъпия филм.
Изведнъж Дани с изненада установи, че откакто бяха станали любовници, двамата с Джак нито веднъж не бяха ходили на кино. По-рано често посещаваха различни дневни прожекции, но това бе част от работата им. Но не бяха стояли хванати за ръце в тъмното, като младежите.
Може да отидат на кино още утре вечер, помисли си Дани.
В автокино. Би било прекрасно! Насред полето. Ще гледат някой филм, за който пет пари не дават. Защото когато ходиш на автокино, не можеш да следиш филма дори да не си от най-щурите. А на Дани й се щурееше. И то много.
Ще си вземат одеяло.
Тя ще облече пола.
Отдала се на полета на въображението си, Дани усети как се разгорещява, как сърцето й ускорява ритъма си, как зърната на гърдите й се втвърдяват под милувката на ризата й. Джинсите се притиснаха в чатала й като погалване от дланта на Джак.
Господи!
Тя бързо се надигна от стола и погледна към Тони, обезпокоена, че може да е почувствал възбудата й.
Той се извърна към нея и вдигна вежди.
Тя се насили да се усмихне.
— Харесва ли ти филма?
— Отвратителен е.
— Твърде щедра оценка.
— Няма значение. Приятно ми е, че съм тук.
— Добре. Радвам се.
Той впи поглед в очите й.
— Беше много мило от твоя страна, че ми разреши да дойда.
— Няма за какво да ми благодариш.
Погледът му я караше да се чувства неловко. Тя се обърна напред. Той не откъсваше очи от нея. Дани обра последните пуканки и ги налапа, забила поглед в екрана. Опитваше се да не му обръща внимание. Извади салфетка от джоба на ризата и изтри устните и ръцете си. После я смачка и пусна в пликчето от пуканките. Главата на Тони все още беше извърната към нея. Дани изпи последната глътка кола и най-сетне го погледна.
— Изпускаш филма.
— Толкова си красива.
Думите му я накараха да изтръпне.
— Благодаря — каза тя.
На устните му заигра усмивка и той най-сетне завъртя глава. Дани пое дълбоко дух, за да се успокои. Наведе се и остави чашата и пликчето на пода. Когато се изправи, раменете й се блъснаха в протегнатата ръка на Тони. Дани трепна при допира, но си наложи да запази самообладание.
— Моля те, Тони.
— Уплаших ли те? — попита той и погали рамото й. Копринената риза зашава върху кожата й.
— Не сме дошли тук за това. Моля те.
— Защо?
— Аз си имам приятел.
— За Джак ли говориш? — Дланта му продължаваше да я гали.
— Да.
— Но той не е тук.
— Няма значение. Махни си ръката.
Ръката не помръдна.
— Не ме ли харесваш?
— Тони!
Ръката се вдигна, премина над главата й и се настани на облегалката между седалките.
— Благодаря ти.
— Не исках да те обидя — жално измънка той.
— Знам.
Момчето пред Дани се извърна намръщено назад.
— Извинете — прошепна тя.
Момчето се обърна и прегърна приятелката си.
Тони скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в екрана.
— Всичко е наред — прошепна Дани. — Не се засягай.
Той кимна едва-едва, но не я погледна. Премигна. От ъгълчетата на очите му бликнаха сълзи и оставиха блестящи дири по страните му. Той подсмръкна и ги изтри.
Дани протегна ръка и го потупа по коляното.
Той свали поглед към ръката й. Дани я обърна с дланта нагоре и ръката на Тони се притисна в нейната. Тя леко я стисна.
— Приятели ли сме? — попита тя.
— Да.
Тя задържа за миг дланта му, стисна я за последен път и скръсти ръце скута си. Направи голяма грешка, че го взе със себе си. Вярно, че той се натискаше, но тя можеше да му откаже. Искаше се само едно категорично „не“. А вместо това тя допусна да се подведе от съжалението си към него.
Ядоса се. На себе си. Използва смъртта на майка си, за да се вмъкне в живота й. Не беше честно.
Трябваше още отначало да се вслуша в съвета на Джак.
Храни куче да те лае.
А тя какво направи? Нахрани го. Много умно. Мислеше си, че ще постигне повече с добро. А сега това ненормално хлапе си въобразява, че може да й стане гадже.
А тя се чувства ужасно, че се налага да го отблъсне.
Просто прекрасно.
