— Не ми е известно. Искам да кажа, че тя нито изпадаше в ярост, нито измъчваше животинки. Повечето деца са капризни и често си променят настроението. А в онези години хората не тичаха при психоаналитиците за дреболии, нито пък тъпчеха децата си с успокоителни, защото не можеха да стоят мирно повече от десет минути. Не се обиждайте, докторе.
— О, нищо подобно. Познавам много психиатри, които са се превърнали във фармацевти. Разговаряли ли сте някога с родителите си за нея?
— Да, разбира се. Според мен всички стигнахме до решението да я оставим на мира. И винаги да сме готови да я приемем, ако реши да се върне в семейството.
— Не сте им казали за сегашното й състояние, нали?
— Не. Още след първия ни разговор реших да оставя на вас важните решения. След като Мик не желае да им каже, значи няма да го сторя и аз. А и нямам никакво желание да предизвиквам гнева на олимпийска медалистка с черен пояс, макар и да ми е сестра.
— Тя и на мен е взела страха — кимна с въздишка психоаналитикът. — Да кажете нещо друго, което би могло да ми помогне?
— Върнете ми сестричката, Хорейшо. Това е всичко, което искам. Направите ли го ще имате приятел за цял живот тук, в Тампа.
Лен Райвест разведе Шон из територията на Бабидж Таун. Оказа се, че зад централната сграда има множество постройки от камък, тухли и дърво. Те бяха с различни размери, но отдалеч личеше, че всяка е оборудвана с блиндирана врата и алармена система. Най-голямата се издигаше на площ от около един квадратен километър, отдалечена от останалите и заобиколена от двуметрова ограда от ковано желязо. До нея беше залепена постройка, наподобяваща зърнен силоз.
— Какво има вътре? — посочи към нея Шон.
— Вода — кратко отвърна Райвест. — Тонове вода.
— А в другите сгради?
— Най-различни неща.
— В коя от тях работеше Мънк Тюринг? И с какво се занимаваше?
— Не ми се говори по този въпрос.
— Вижте какво, Лен — обърна се с лице към домакина Шон. — Доколкото си спомням,
Райвест пъхна ръце в джобовете си и подритна някакво камъче.
— Моля да ме извините, Шон — промърмори той. — Знам, че сте работили в Сикрет Сървис заедно с Джоун по времето, когато аз работех във ФБР. Нямам никакво желание да си играя на котка и мишка с бивш колега. Между нас казано, шефовете проявиха голяма резервираност към решението ми да потърся външна помощ за разследването.
— А кои са шефовете?
— Ако знаех, непременно щях да ви кажа.
— Нима твърдите, че не знаете за кого работите? — зяпна от изненада Шон.
— Оказва се, че не е толкова лесно да се разбере. Ако някой разполага с достатъчно пари, лесно може да прикрие следите си. В трудовия ми договор пише, че работя за компанията „Бабидж Таун Лимитед“. В мига, в който реших да науча нещо повече за работодателя си, бързо ме привикаха и ме предупредиха, че ще загазя, ако продължавам в същия дух. А аз не искам да загубя службата си, защото е добре платена и парите са ми нужни да издържам двете си деца в колежа. Няма как.
— Разбирам. Но вие споменахте, че които и да са те, вашите работодатели си имат едно наум. Откъде знаете?
— От ежедневното общуване с тях с помощта на компютъра. А понякога от ежечасното. Така си контактуваме. Съобщих, че вие вече летите насам и трябва да ви се даде възможност да проучите нещата, макар че може да се окаже опасно.
— Защото са замесени ФБР и ЦРУ ли?
— Представяте ли си? — направи гримаса Райвест. — Точно в Кемп Пиъри от всички възможни места? Проблемите ни със сигурност ще свършат, ако бързо приключите следствието и се окаже, че убийството няма нищо общо с Бабидж Таун.
— А ако се окаже, че има нещо общо? — засече го Шон.
— В такъв случай вероятно ще си търся друга работа.
— Чамп Полиън мисли, че става въпрос за заговор, организиран от военнопромишления комплекс.
— За бога! — простена Райвест. — Имам си достатъчно проблеми, за да слушам глупостите на оня отнесен тип!
— В такъв случай да се концентрираме върху основната задача. Как умря Мънк Тюринг?
— Изстрел в главата. Пистолетът е открит до трупа.
— Къде точно в Кемп Пиъри?
— В източния край на зоната, непосредствено до река Йорк. Минали сте покрай него на идване.
— В рамките на оградения периметър?
— Да. Тялото е било близо до оградата. Знам, че там обикалят патрули, но не съм сигурен, че го правят денонощно, седем дни в седмицата. Територията на Кемп Пиъри включва хиляди декари земя, голяма част от които не се наблюдават. Дори ЦРУ не разполага с достатъчно средства, за да контролира всеки квадратен метър от тях. По някакъв начин Мънк е прескочил оградата, но нямам представа защо.
— Къде е трупът в момента?
— В хладилника на Уайт Федър — малко градче наблизо. Смъртта бе установена от съдебния лекар на Уилямсбърг. Няма съмнения относно причините. Видях трупа и прочетох смъртния акт, но не е лошо и вие да им хвърлите едно око.
