Обикновен гений полностью

— Добре. Тюринг имаше ли семейство?

— Беше разведен. Все още търсим бившата му съпруга, засега без успех.

— Деца?

— Едно. Виджи Тюринг, на единайсет години.

— Виджи? Къде се намира тя?

— В Бабидж Таун. Живееше при баща си. — Той посочи къщичките. — Там са настанени служителите. Някои живеят в централната сграда, най-вече по-новите…

— Истинското й име Виджи ли е, или е само някакъв прякор?

— Чух, че било съкращение от Виженер или нещо подобно.

— Ясно — кимна Шон. — Кръстил е дъщеря си на Блез дьо Виженер.

— На кого?

— Няма значение. Тюринг имал ли е известни врагове?

— Имал е поне един, макар и неизвестен.

— А не допускате ли, че е било самоубийство? Изстрел от упор, пистолетът е бил намерен до трупа.

— Възможно е — бавно кимна Райвест. — Но инстинктът ми подсказва друго.

— Понякога инстинктът лъже.

— Мен не ме е излъгал нито веднъж за двайсет и пет години служба във ФБР. И сега ми подсказва, че нещо не е наред.

— Искам да поговоря с Виджи. Как се справя тя?

— Ще ви бъде трудно да измъкнете нещо от нея.

— Защо?

— Не е доказано, че е болна от аутизъм, макар че са налице подобни симптоми. Доколкото ми е известно, единствено Мънк е бил в състояние да контактува с нея.

— Това означава ли, че не знае за смъртта на баща си?

— Да речем, че никой не знае как да осъществи контакт с нея — въздъхна Лен.

— Необуздана ли е?

— Напротив — отвърна шефът на охраната. — Тя е тиха и стеснителна и е страхотна пианистка.

— Тогава какъв й е проблемът?

— Тя живее в свой свят, Шон. Разговаряш нормално с нея, после тя изведнъж се затваря в себе си. Дори престава да те забелязва. Сякаш преминава на друго комуникативно ниво, различно от нашето.

— Момичето преглеждано ли е от специалист?

— Не знам.

— Познавам такъв, ако се наложи — рече Шон, имайки предвид Хорейшо Барнс. — Кой се грижи за нея в момента?

— Най-вече Алиша Чадуик.

— Коя е тя?

— Наша служителка. Казах, че само Мънк бе в състояние да общува с Виджи, но и Алиша го прави, макар и не толкова успешно.

— Кой е открил тялото на Мънк?

— Някакъв патрул в Кемп Пиъри.

— Някакво заключение на криминалистите?

— Не ми е известно.

— Пистолетът?

— Бил си е на Тюринг, който е имал съответното разрешително.

— Негови ли са били отпечатъците върху пистолета, Лен.

— Май да — нервно отвърна Райвест.

— Май?!

— Добре де, негови са. По трупа не е открито нищо, което да подсказва, че е бил пренесен от другаде. — Райвест замълча за миг, после гневно добави: — Той е бил убит на територията на Кемп Пиъри, най-вероятно от някой проклет пазач!

— Който е използвал собствения му пистолет?

— Мънк е бил в забранена зона, а те се опитват да прикрият убийството му.

Мисля, че това не е вярно поради две причини — поклати глава Шон. — Ако Мънк действително е навлязъл в забранена зона, всеки пазач има основание да го застреля. Прикриването на подобен акт само би усложнило нещата. А извършването му с личното оръжие на жертвата просто няма смисъл.

— Кой може да каже какви са основанията на ЦРУ? — извика Райвест.

— Втората причина е още по-убедителна: Мънк е убит почти от упор, тоест от десетина сантиметра, не повече. Ако някой от охраната е бил толкова близо до него, той няма да го застреля, а просто ще го арестува.

— Може би са се сборичкали и пистолетът е гръмнал случайно — погледна го с надежда Райвест.

— Преди малко казахте, че няма доказателства в тази посока.

— Кой, по дяволите, може да каже каква е истината?

— Каква е официалната позиция на ЦРУ?

— Че Тюринг се е прехвърлил през оградата и се е застрелял.

— Но вие очевидно не мислите така.

— Наоколо има много шпиони — отвърна Райвест.

— Шпиони ли?

— Нямам доказателства. Но на такова място със сигурност има шпиони.

— Открихте ли нещо в личните вещи на Тюринг? — попита Шон.

— ФБР ги прибра. Компютър, документи, паспорт и всичко останало.

— Кой за последен път го е видял жив?

— Може би дъщеря му.

— ФБР не разполага ли с експерти, които могат да го установят?

Райвест прие смяната на темата с видимо облекчение.

— О, разполагат, разбира се. Появи се някаква специалистка, която не направи нищо.

Шон отново си помисли за своя приятел Хорейшо Барнс. Май трябваше да му се обади, макар че предпочиташе да го остави да си свърши работата с Мишел.

— Видели са го вечерта преди смъртта му, някъде около седем — продължи Райвест. — Отишъл е в службата да довърши някаква работа.

— Откъде знаете? — рязко попита Шон.

— В компютъра е отбелязан часът, в който е бил изключен — осем и половина вечерта. За следващите му действия можем само да предполагаме.

— Как е отишъл до Кемп Пиъри? С лодка, с кола или е преплувал реката?

— Не виждам как може да стигне дотам с кола. Пътят е само един и води до главния портал. Няма как да определим дали е преплувал реката, защото тялото му е било подгизнало от дъжда. Но подобно действие би му коствало доста усилия.

— По метода на изключването най-вероятно е използвал лодка. Открили ли са някаква лодка?

— Не.

— А разполагат ли с такава?