Повдигна лицето си, внезапно предизвикателно движение. Изражение премина през лицето й, съвсем лека промяна премина през спокойствието. Тя наистина не можеше да различи истината от лъжата. И все пак усещаше съжалението, жалостта и страха. Истината и лъжата трябваше да идват от там някъде.
— Изгладнелите са полезни от време навреме.
— Оставяш ги да гладният преднамерено.
— Не — отвърна тя. — Великият създател Бог ги вижда като слаби и не ги подкрепя, както подкрепя нас.
— Не разбирам.
— На всички им е позволено да се хранят, както се хранят боговете, не като животни.
Намръщих се.
— Съжалявам, все още не разбирам.
— Ще ти покажем как се хранят боговете Анита — Тя произнесе името ми, както трябва да се произнася, правейки го подвижна трисричкова дума, правейки от обикновеното име нещо екзотично.
— Превръщач идва надолу — каза Бернардо. Пистолета му беше вдигнат и насочен.
— Повиках жрец да нахранят боговете.
— Остави го да слезе — казах. Погледнах към деликатното й лице и се опитах да го разчета, но нямаше никой в къщи, с когото можех да разговарям, никой когото можех да разбера. — Не бих искала да те оскърбя, моите извинениея ако съм го направила, но дойдохме да говорим за убийствата. Би ми харесало да ти задам няколко въпроса.
— Необятното ти знание от тайнства и ацтекска култура ни доведе при теб — каза Едуард.
Преборих се да не повдигна вежди, просто кимнах.
— Да, това което каза.
Тя наистина се усмихна.
— Все още вярваш, че аз и хората ми, сме просто вампири. Но вярваш, че сме богове.
Имаше ме там, но тя не можеше да помирише лъжа.
— Аз съм християнка. Видя го, когато кръстът заблестя. Това значи, че съм монотеист, така че, ако вие сте богове, това е нещо като проблем за мен. — Бях толкова дипломатична, че чак бях впечатлена от себе си.
— Ще ви го докажем, тогава ще ви предложим гостоприемство като на гости, тогава ще говорим за бизнес.
Научих през годините, че ако някой каже че е бог, не спориш с него освен ако не си добре въоръжен. Така че не се опитах и преминах на частта с работата. Тя бе луда и имаше толкова мускули в тази сграда, че можеше да разпространява лудостта си и дори да е фатална. Така че щяхме да приключим с тайните вампирски глупости, тогава самообявилата се богиня ще бъде задоволена и ще мога да задам въпросите си. Колко зле би било да ги гледам как доказват, че са богове— Нямам отговора на този въпрос.
Ягуарът, минаващ през вратата, беше синеок и със златен тен, същият който бе преминал толкова близо до масата ни, че бях докоснала козината от костюма му. Премина през вратата с неутрално лице, празни очи, сякаш не беше напълно сигурен, че иска да е тук.
Погледа му премина през стаята и се поколеба над мъртвото тяло на вампира по средата. Но падна на едно коляно пред Ицпапалотл, гърбът му към нас и оръжията ни, наведе глава. Все още носеше костюма си.
— Какво бихте искали от мен, свещена господарке?
Преборих се да задържа лицето си празно. Свещена господарке— Боже господи.
— Искам да покажа на гостите ни как се хранят боговете.
Вдигна погледа си, гледаше в лицето й.
— Кого трябва да уважа, свещена господарке?
— Диего — каза тя.
Вампира с кафявата коса се сепна при изговарянето на името и, въпреки че лицето му беше недокоснато и празно, знаех че не е щастлив.
— Да, моя тъмна богиньо, какво бихте искали от мен?
— Сет, ще ти предложи жертвоприношение. — Тя прокара деликатната си ръка през козината на качулката на главата му.
— Както желаете, моя тъмна богиньо — каза Диего. Гласът му беше празен, както лицето.
Ягуарът, Сет, запълзя на четири крака, имитирайки животното, чиято кожа носеше. Притисна челото си до ръката му и почти се просна в краката на Диего.
— Стани, жреце на нашата тъмна богиня и направи жертвоприношението за нас.
Ягуарът се изправи и бе почти с петнадесет сантиметра по-висок от вампира. Направи нещо на предната част на ягуарската кожа и тя се отвори, достатъчно че да свали качулката — глава от главата си, така че стъклените очи на животното се вторачиха назад към нас над раменете на мъжа. Косата му беше медено руса, събрана назад в дълга плитка, изплетена напред и назад, така че изглеждаше като много коса, но стоеше прилепнала до главата му, така че ягуарската кожа да се облича и сваля по-лесно. Беше същата прическа, като на този, който го порязаха зад сцената.
— Обърни се така че гостите ни да могат да видят всичко — каза Ицпапалотл.
Мъжа се обърна, така че да можем да виждаме всичко от страничен ъгъл. Меката част на ухото на ягуара бе покрита с тънки бели белези. Той извади малък сребърен нож от колана си, дръжката беше нефритена. Постави сребърното острие срещу меката част на ухото си, хвана ухото си с другата ръка и го поряза. Кръвта се разля в алени линии по пръстите му, надолу по острието и капеше на рамото на ягуарската кожа.
