— Каквото и да кажеш в тази стая ще остане в тази стая. Никой от тук ще говори с някого другиго. Мога да ти обещая това. — Беше напълно сигурна в себе си, арогантна. Но защо не— Всичките й хора бяха ужасени от нея. Ако това, което се случваше с Диего бе обикновено, тогава замисли се страните неща какви биха били. Ако тя казваше, че тайната е в безопасност, тогава е в безопасност.
Едуард пристъпи по-близо до мен. Сниши гласа си въпреки, че не се опитваше да шепне.
— Сигурна ли си за това?
— Сигурна съм, Едуард. Тя не може да помогне, ако няма достатъчно информация. — Гледахме се един друг няколко секунди, тогава кимна. Обърнах късмета към чакащите вампири.
— Добре. — казах и й разказах за оцелелите и за мъртвите.
Не знаех какво очаквах, може би да се развълнува или да каже:”Аха” и да разпознае действията на чудовището. Това, което получих беше сериозно внимание, добри въпроси на правилните места и проблясък на голяма интелигентност зад цялата тази игра. Сякаш проблясък на това което би била, ако не бе халюциниращ, садистичен мегаломан, самообявил се за богиня.
— Кожата на мъжете е ценна за Ксипе Тотек* и Тлазолтеолт** жреците ще одерат жертвата и ще носят кожата. Сърцата имат много употреби за боговете. Дори и кожата се използва в някои от тях. Понякога вътрешностите на жертвата биха имали нещо странно в тях и това би било поличба. В такъв случай органите биват запазени и изучавани, но това е рядко.
(Ксипе Тотек е бог на земеделието, растителността, на изток, болест, пролет, златари, сребърни и сезоните. Тлазолтеолт е богиня на пречистване, парна баня, акушерки, мръсотия и покровителка на прелюбодейците.)
— Можеш ли да се сетиш за причината поради която са отрязали езиците?
— За да не могат да издадат тайната, която са видели. — Каза го, сякаш е естествено това да е причината. Има смисъл ритуално, предполагам.
— Защо са отрязали клепачите?
— За да може винаги да виждат истината, въпреки че не могат да я изкажат. Не знам дали това е причината, поради която са направили тези ужасни неща.
— Защо някой някои би премахнал външните полови белези?
— Не разбирам — каза тя и държеше наметалото толкова близо до нея, че сякаш й беше студено. Разговаряхме достатъчно дълго, че да трябва да си напомням, че не трябва да я поглеждам директно в очите.
— Гениталиите на мъжете и гърдите на жените са били отстранени. — Тя потрепна и разбрах нещо, което не знаех преди. Ицпапалотл, богинята на обсидияновото острие, беше изплашена.
— Звучи като някое от нещата, които испанците направиха на хората ни.
— Но одирането и взимането на органите е повече ацтекско от колкото европейско.
Тя кимна.
— Да, но нашите жертвоприношения са съобщения към боговете. Ние причиняваме болка само за свещени цели, не от жестокост и каприз. Всяка кръв е свещена. И ако умреш от ръката на жрец, умираш знаейки, че си служил на велика цел. Обикновено, смъртта ти помага на дъжда да вали, на царевицата да расте, на слънцето да се издига в небето. Не знам Бог, който ще одере хора и ще ги остави живи. Смъртта е нужна, за да може съобщението да достигне боговете. Смъртта е част от уважението към божеството. Испанците ни научиха да убиваме заради самото убиване, не за свещени цели, а просто клане. — Гледаше покрай мен към четирите жени, които чакаха търпеливо за нея да ги забележи, за да им даде цел. — Научихме урока си добре, но бих предпочела да бях останала в света, където това не бе истина. — Видях по лицето й, че тя знаеше какво е загубила, какво са загубили вампирите й, когато е решила че ще станат жестоки колкото враговете си. — Испанците убиха толкова много хора по пътя си към Екачиненко*, че бяха вързали бели кърпи пред носовете си заради миризмата на разлагащите се тела.
(*Екачиненко — забравен ацтекски град)
— Погледна ме тогава и омразата в тези очи, гореше по кожата ми. След петстотин години, тя все още носеше злобата. Трябва да се възхитиш на някой, който може да задържи омразата си така. Мислех че знам как да задържа омразата си, но гледайки лицето й, разбрах, че съм грешала. В мен имаше място за прошка. В лицето на Ицпапалотл имаше място само за едно нещо, омраза. Ядосана е за едно нещо над петстотин години. Наказва хора за престъпление, което са извършили преди петстотин години. Беше впечатляващо, по някакъв психотичен начин.
Не бях научила много за убийствата откакто бях стъпила през вратата. Най вече бях научила негативите. Автентичен ацтек не бе познал убиеца като работа за някакъв бог или култ свързан с ацтекският пантеон. Беше добре да го знам, нещо което да зачеркнеш от списъка. Полицията работи най-вече с негативите. Разкриваш какво не знаеш, за да решиш какво да правиш. Нямах никаква позитивна следа към убийствата, но знаех едно нещо с абсолютна сигурност, докато слушах оскърблението в гласът я за зверствата по-стари от цялата страна в която сме. Никога не искам тази жена да ми се ядоса. Казвала съм на хора, че ще ги преследвам до ада, за да осъществя отмъщението си, но вероятно не го имах предвид. Ицпапалотл би имала предвид всяка дума.
