Преди Марк да осъзнае какво им казва, около шията му се уви въже, което се стегна и го дръпна от земята. Той изхриптя и вдигна ръце да намали натиска, после тупна по гръб и въздухът излетя от гърдите му. Алек бе задържан по същия начин. Марк го чуваше да ругае пресипнало. Марк зарита с крака, мъчейки се да се обърне и да види нападателя си, но нечии силни ръце го уловиха под мишниците и го вдигнаха от земята. После го задърпаха надолу по склона. Към огъня.
Марк най-сетне спря да се съпротивлява, когато някой го удари с юмрук в лицето и едната му страна се парализира от болка. Осъзна, че е безполезно да се опитва да избяга. Отпусна се и ги остави да го отнесат, накъдето са намислили. Видя, че Алек се бори с двама яки мъже и за да го усмирят, те отново затегнаха примката на шията му. Сподавените звуци от гърлото на стария воин накараха сърцето му да се свие от уплаха.
— Спрете! — извика той. — Алек, престани! Те ще те убият!
Разбира се, ветеранът не му обърна внимание и продължи да се дърпа.
Не след дълго двамата се озоваха на осветеното място около огъня. Една жена се надигна и хвърли още съчки вътре. Изригнаха нови пламъци, искри се издигнаха в небето. Отнесоха Марк пред насядалите хора и го метнаха в краката им. Песента секна и всички очи се втренчиха в него.
Младежът се закашля и плю, болеше го мястото, където го бе охлузило въжето, после седна. Висок мъж — вероятно същият, който го бе довлачил тук — опря ботуш в гърдите му и го бутна обратно.
— Лежи — изръмжа той. Не изглеждаше ядосан, нито разтревожен, говореше спокойно, сякаш не си и помисляше, че Марк може да не му се подчини.
Други двама мъже дотътриха Алек и Марк остана изненадан, че са успели. Войникът пъшкаше и стенеше, но бе спрял да се боричка, след като затегнаха въжето здраво на шията му. Закашля се продължително и сподавено, после плю кръв на земята.
— Защо го правите? — попита Марк, без да се обръща конкретно към някого. Лежеше по гръб под надвисналите отгоре клони. — Нищо лошо не сме ви сторили. Просто искахме да разберем кои сте и какво вършите!
— Затова ли попита за Диди?
Той завъртя глава и видя, че въпросът е зададен от жена на предния ред. Стори му се, че е същата, която ги бе заговорила на склона.
Марк бе учуден от това колко безжизнен е гласът й.
— Значи ти си я изоставила. Защо? И защо ни държите в плен? Искаме само да отговорите на въпросите ни!
Алек внезапно скочи на крака и дръпна въжето, с което го държаха. Изтръгна го от ръцете на похитителя, завъртя се и го повали с удар с рамо в гърдите. Събори и втория мъж до него, после се хвърли върху тях. Продължи да нанася бързи удари, но още двама мъже се намесиха и го притиснаха с телата си. Появи се и трети и едва сега те успяха да го обърнат по гръб и да приковат ръцете му към тревата. Мъжът, когото бе съборил пръв, се изправи и го изрита три пъти в гърдите.
— Престанете! — извика Марк. — Спрете!
Той дръпна своето въже и понечи да стане, но ботушът отново го запрати долу.
— Не го повтаряй повече! — предупреди го все така равнодушно високият мъж.
Останалите продължаваха да бъхтят Алек, но старият войник отказваше да се предаде, въпреки че шансовете не бяха на негова страна.
— Алек — помоли го Марк. — Трябва да спреш, преди да са те убили. Какъв смисъл, ако ни напуснеш?
Тези думи най-сетне проникнаха в съзнанието на ветерана. Той застина неподвижно, после се сви на топка с разкривено от болка лице. Почти разтреперан от гняв, Марк насочи вниманието си към жената, която седеше и наблюдаваше безизразно тази сцена.
— Кои сте вие? — кресна той. Само това успя да измисли, но вложи в думите си целия насъбрал се гняв.
Жената го разглежда няколко секунди, преди да отговори:
— Вие сте неканени нашественици. И ни питате за Диди. С вас ли е това момиче? Къде е лагерът ви?
— Какво ви засяга? Нали я зарязахте? Да не ви е страх, че ще се промъкне във вашия лагер и ще ви зарази? Нищо й няма на нея!
— Имаме си причини — каза жената. — Духът говори, а ние изпълняваме заповедите му. След пороя от демони от небето изоставихме нашето село и търсим свети места. Мнозина от хората ни побягнаха и отказаха да се присъединят към нас. Те са някъде из гората, вероятно заговорничат с демоните. Нищо чудно и вие да сте техни шпиони.
Марк не можеше да повярва какви ги бръщолеви тази жена.
— Зарязали сте едно малко момиченце да умре, защото може да е болно? Нищо чудно, че останалите хора от селото не желаят да останат с вас.
Жената го погледна смутено.
— Чуй ме, момче. Те са много по-опасни от нас — нападат без предупреждение, убиват без угризения. Светът е обладан от злото, а то има много проявления. Не можем да поемаме рискове, особено след като ти забърка името на детето. Сега сте наши пленници и ще постъпим с вас както решим. Да ви освободим би означавало да помогнем на тези, които са против нас.
Марк втренчи поглед в нея, докато разсъждаваше трескаво. Имаше лошо предчувствие, което се усилваше, колкото повече говореше жената.
