Джед внезапно скочи на крака и изкрещя с цяло гърло. Главата му се отметна рязко назад, сетне се люшна наляво и надясно, сякаш той се опитваше да се освободи от нещо, което щъкаше из черепа му. Марк неволно се дръпна и пропълзя докъдето му позволяваше въжето. Другият му край все още бе в ръцете на коленичилите мъже. Джед издаваше резки, пронизителни звуци, по-силни дори от ревовете на дошлите от гората хора.
— Те ме убиха! — закрещя отново, думите сякаш раздираха гърлото му. — Демоните… накрая… ме убиха!
Тялото му застина с изопнати отстрани ръце, той тупна на земята и от устата му излетя един последен дъх. След това през ноздрите и между устните започна да се стича кръв.
Марк замръзна, втренчил поглед в тялото на Джед, извило се под неестествен ъгъл. Никога досега не бе преживявал толкова странни събития за толкова кратко време. Сякаш се бе озовал в някаква страна на лудите. А ставаше още по-странно заради хората, които ги бяха наобиколили, издаваха животински звуци и се хилеха истерично.
Марк извърна бавно глава към Алек. Старият войник разглеждаше мълчаливо Джед.
Откъм гората продължаваха да се носят чудати звуци — кудкудякане, подсвиркване, възгласи, дюдюкане. Стъпки и трошене на съчки. Мъжете зад Марк и Алек се изправиха и погледнаха въжетата, които държаха, сякаш не знаеха какво да правят с тях. Местеха поглед между своите пленници, въжетата и новодошлите. Двата реда певци изглеждаха също толкова объркани, сякаш очакваха някой да им каже как да постъпят. Явно Джед е бил свързващото звено, двигателят на тази група, и сега, след като вече го нямаше, последователите му не знаеха какво да предприемат.
Алек реагира пръв, винаги готов да се възползва от случая. Той пъхна пръсти под примката на шията си и я дръпна достатъчно, за да я разхлаби. Марк се боеше, че това ще пробуди от транса мъжете и ще ги накара да предприемат ответни мерки, но за негова изненада те пуснаха края на въжетата. Марк незабавно последва примера на Алек и разхлаби своята примка, после я измъкна през главата си. Същото бе направил и Алек.
— Да се махаме оттук — изръмжа старият воин.
— Ами нападателите? — попита Марк. — Обкръжени сме напълно.
Алек въздъхна.
— Тръгвай. Ако трябва, ще си пробием път с бой. Зарежи тия лунатици.
Лицето на жената, която първа ги бе заговорила, сега бе напрегнато и тревожно.
— Опитвахме се само да държим демоните надалече. Нищо повече. А вие ни провалихте. Как можахте да доведете враговете ни тук?
Тя потрепери, отстъпи назад и опря пръсти в слепоочията си.
— Как можахте? — прошепна.
— Наистина съжалявам — изсумтя Алек, заобиколи я и тръгна към огъня. Имаше парче дърво, стърчащо наполовина от пламъците. Той го вдигна за неразпалената част и го размаха като факла. — Това ще ги накара да помислят, преди да предприемат нещо. Хайде, хлапе.
Мак погледна жената, която очевидно се измъчваше от главоболие, и нещата взеха да застават на местата си.
— Казах да тръгваш! — подвикна му ядно Алек.
В този момент откъм гората се втурна група от десетина души, размахващи юмруци и огласящи околността с викове. Имаше мъже, жени и дори деца, всичките с изражения на умопобъркани. Марк си даде сметка, че това е последната им възможност, скочи, дръпна на свой ред едно разпалено дърво от огъня и последва Алек. Размаха импровизираната си факла и тя се разгоря още по-силно.
Вълната от нападатели се стовари с бойни възгласи върху певците. Двама мъже скочиха напред и се озоваха право в огъня. Дрехите им пламнаха пред ужасения поглед на Марк. От гърлата им се изтръгнаха писъци, те се помъчиха да угасят пламъците, но вече беше твърде късно. Нещастниците хукнаха право към гората и без съмнение скоро щяха да предизвикат голям пожар. Марк се обърна с гръб към певците. Не можеше да гледа как нападателите ги повалят и тъпчат.
— Марк! — извика Алек, изправен наблизо. — Не знам дали си забелязал, но ни нападнаха!
— Моля ви — проплака някой зад тях. — Вземете ме с вас.
Младежът се обърна и видя жената, която бе наредила да ги бият. Но преди да успее да реагира, тримата се озоваха насред меле от бъхтещи се хора. Някой блъсна Марк и едва не го събори. За негова изненада, оказа се, че сражаващите се не са нови срещу стари. Мнозина от участниците всъщност се налагаха едни други — видя една жена да пада в огъня и писъците й отекнаха надалече. Някой сграбчи Марк за ризата и го дръпна настрани. Тъкмо се готвеше да го удари с факлата, когато откри, че това е Алек.
— Имаш странната склонност да се завираш там, където могат да ти видят сметката! — скастри го ветеранът.
— Не знаех откъде да започна и какво да направя! — оправда се Марк.
— Понякога човек просто трябва да действа! — Той пусна ризата на Марк и двамата хукнаха — нагоре по хълма и далече от огъня. Навсякъде около тях имаше хора.
Марк размаха факлата пред себе си. Някой го спъна отзад, той изпусна горящата пръчка и тупна по лице в прахоляка. Миг по-късно чу болезнен вик и усети, че онзи, който го притиска, отхвърча настрани. Когато се обърна, видя, че Алек сваля крак от нечие тяло.
