— Ставай! — викна му старият воин. Ала едва произнесъл тези думи, той самият бе съборен от мъж и жена. Марк скочи, вдигна отново факлата си и изтича при сборичкалите се Алек и двамата му нападатели. Забоде разпаления край на пръчката във врата на мъжа, който изпищя, дръпна се рязко и освободи Алек от тежестта си. Марк замахна отново и вторият път факлата попадна върху главата на жената. Тя се претърколи настрана, а Марк подаде ръка на Алек и му помогна да се изправи.
Нови противници тичаха към тях. Поне петима или шестима. Марк размаха факлата, изгубил контрол над себе си и предоставил всичко на инстинкта и адреналина. Повали един мъж с горящата пръчка, замахна и удари жената до него в носа. Забоде факлата като копие в гърдите на трети нападател, завъртя я и видя, че дрехите му пламват.
Алек се бе изправил до Марк. Поваляше противниците с лакти, ритници и юмруци, разхвърляше ги като чували с боклук. Бе изгубил факлата си, твърде зает да налага с юмруци. Този човек бе истински войник до мозъка на костите си. Една ръка се уви около шията на Марк и го дръпна рязко назад. Младежът стисна здраво горящата пръчка и удари слепешката зад гърба си. Не уцели, замахна отново и този път усети, че хватката отслабва. Чу болезнен вик. Нещо го повлече и той тупна долу.
Алек също бе спрял да си поеме дъх. За миг около тях се бе образувало свободно пространство, но един кратък поглед бе достатъчен, за да се уверят, че от гората прииждат нови нападатели.
Алек помогна на Марк да се изправи. Двамата хукнаха полуприведени по склона към покрайнините на гъстата гора. Марк чуваше зад гърба си виковете на преследвачите — тези хора не искаха никой да избяга. Двамата с Алек превалиха хълма и затичаха по сравнително равен терен. И тогава погледът му се спря на нещо друго — на стотина метра пред тях.
Беше част от гората, обхваната в пламъци.
Между тях и техния лагер. Където бяха оставили Трина. Лана и Диди.
Дърветата и шубраците вече бяха полумъртви — истински кибрит, готов да пламне. Бяха изминали няколко седмици от последния проливен дъжд и всичко, израснало след него, бе напълно изсъхнало. Тънки струйки дим се вдигаха под краката им, въздухът бе изпълнен с мириса на горящо дърво.
— Всеки момент ще пламне горски пожар — извика Алек.
— Че това е горски пожар — възрази учудено Марк.
Но Алек вече се бе затичал към далечните пламъци, които набираха сила с всяка изминала минута. Марк хукна след него, давайки си сметка, че трябва да преминат от другата страна на огнената завеса, преди да е станало твърде късно — там бяха Трина, Лана и Диди. Двамата се носеха през гората, заобикаляха дървета и храсталаци и прескачаха дънери. Все още чуваха преследвачите си, но вече по-слабо, сякаш побърканите горски обитатели се бяха изплашили от огъня. Виковете им отекваха някъде назад и встрани.
Марк бе изпълнен с решимост да открие час по-скоро Трина. Огънят се приближаваше, чуваше се пукане и рев на пламъци. Вятърът се бе усилил и раздухваше огъня, един голям горящ клон се стовари отгоре и хвърли наоколо рояк искри. Алек се бе насочил право към центъра на пожара, без да забавя ход, сякаш единствената му цел бе да срещне смъртта си сред пламъците.
— Не трябва ли да заобиколим? — извика му Марк. — Къде отиваме?
Алек отвърна, без да се обръща, и Марк трябваше да наостри слух, за да го чуе.
— Искам да се приближим колкото се може повече. Може би така ще се отървем от ония психари зад нас.
— Знаеш ли къде сме? — попита Марк, докато продължаваше да го следва по петите.
— Да — дойде краткият отговор. Но все пак старият войник спря и погледна компаса.
Димът се сгъстяваше и ставаше все по-трудно да се диша. Пламъците се приближаваха и заплашваха да ги обградят. Топлината ги заливаше на вълни, мерейки сили с поривите на духащия зад тях вятър.
Но с приближаването им горещината стана почти нетърпима, Марк бе плувнал в пот. Беше толкова топло, че се изплаши да не започне да се топи кожата му. Тъкмо когато си мислеше, че на стария воин му хлопа дъската, Алек внезапно смени посоката и се затича успоредно на разширяващия се пожар. Марк реши да го следва, оставяйки живота си в ръцете му, както бе правил неведнъж в тунелите.
Горещината продължаваше да го залива и да изтръгва ручеи пот от порите му. Дрехите му бяха толкова топли, че вероятно щяха да пламнат, ако не бяха подгизнали от пот. Представи си как косата му обгаря и започва да пада. И очите му — имаше чувството, че ще се изпекат в орбитите. Той примижа и ги потърка, опита се да ги накара да сълзят, но не се получи.
Бягаше по стъпките на Алек и се молеше горещината да намалее. Единственото, което чуваше, бе ревът от бушуващия пожар, сякаш до тях бълваха огньове хиляди сопла на бергове.
Внезапно вдясно от тях се появи жена с обезумяло лице и изцъклен поглед. Марк се приготви да отбие атаката й, почти сигурен, че жената ще се нахвърли върху тях. Но тя продължи да тича, без да им обръща внимание, спъна се и падна. След това изчезна зад стената от пламъци и писъците й бързо утихнаха.
Алек и Марк дори не забавиха ход.
