Той вдигна своя трансвиктор и откри огън. Двамата с Алек се прицелваха спокойно и натискаха спусъци. Удари един. После следващия. И следващия.
Скоро чудовищата изчезнаха и на земята остана само бездиханното тяло на тяхната приятелка. Алек не се поколеба повече от секунда. Прицели се и пусна още един ярък сноп.
Изблик на сивкава мъгла сложи край на страданията на Лана.
Марк вдигна очи от кървавото петно на земята и се втренчи в Алек. Лицето на стария воин изразяваше безкрайна печал. Макар Марк да не знаеше каква е била връзката между двамата, очевидно бе дълбока и с богата история.
А сега Лана я нямаше.
Лицето на Алек постепенно се проясни, но на Марк му се стори, че след цяла вечност. Никога досега не бе виждал своя приятел толкова натъжен.
Войникът се овладя и посочи къщата пред тях.
— Изкараха я оттам. Така че влизаме. Сигурен съм, че Трина и малката са вътре.
Къщата бе триетажна, с фронтони и масивни прозорци — повечето от тях строшени — и красиви тухлени стени. Изгорелият покрив и буренаците на моравата й придаваха занемарен вид. Марк се ужаси при мисълта какво ще открият вътре.
По-малко от минута бе минала, откакто бяха пратили в небитието тяхната приятелка и лунатиците, но тълпата на улицата сякаш се бе удвоила. Мъже, жени и деца. Повечето от тях обсипани със синини и рани, някои в доста тежко състояние. Мъж с увиснала безпомощно окървавена ръка пристъпваше към тях — сякаш някой бе решил да изпробва върху него острието на брадвата си. Най-потискаща гледка бяха две деца с ужасни язви, но изглежда, те дори не знаеха за съществуването им. Всички тези нещастници приближаваха бавно в полукръг към Марк и Алек. Дрипави и мръсни дрехи, омазнени коси, празни погледи — вниманието на тълпата бе съсредоточено върху двамата новодошли.
Алек се отправи със стегната крачка към входната врата на къщата. Марк се постара да върви по същия привидно безгрижен начин, тъй като се опасяваше, че прибързаните действия могат да разбунят духовете. Не смяташе повече да рискува. Ако някой се втурнеше към тях, бе готов да го повали с първия изстрел. Тълпата се приближаваше бавно, като зрители на парад. Бяха няколко десетки на брой, може би дори стотина. Неколцина мъже се откъснаха от главната група и препречиха пътя им към вратата. Веднага щом го сториха, и други последваха примера им и скоро примката около Марк и Алек бе затворена напълно.
— Хора, не зная дали ме разбирате — извика Алек. — Но ще ви го предложа само веднъж. Махнете се от пътя ни или ще открием огън.
— Имаме приятели в тази къща — добави Марк. — И няма да си тръгнем без тях. — Той вдигна заплашително трансвиктора.
Лицата на хората оставаха непроменени. Същото равнодушие. Присвити очи, набръчкани чела, озъбени устни. Две жени започнаха да съскат като змии, а децата тракаха със зъби като диви животни.
— Махнете се от пътя ни! — кресна им Алек.
Тълпата пристъпи още малко напред и затвори кръга. Марк отново почувства онази странна лекота, която предшестваше загубата на контрол над себе си. В гърдите му се надигаше фонтан от омраза.
— Остави ги — промърмори той полугласно.
Насочи трансвиктора към най-близкия мъж на пътя между тях и вратата и натисна спусъка. Ослепителен лъч от дулото на оръжието попадна право в гърдите на мъжа и го превърна светкавично в сивкава стена, последва експлозия и мъжът изчезна. Марк не се поколеба. Прицели се в следващия мъж, натисна спусъка и го анихилира. После стреля в жената до него. След още няколко секунди и от нея нямаше следа.
Почти бе очаквал, че Алек ще го спре. Но старият войник не губеше време. Жената едва бе изчезнала, когато той също откри огън. Съсредоточиха стрелбата върху групата пред тях, разчистваха бавно пътя си, като завъртаха оръжията в полукръг. Стените на къщата се осветяваха от отблясъците на трансвикторите, бълващи вълни от разрушение. И всичко това без капчица кръв.
Бяха прорязали отвор в тълпата пред тях, когато останалата част от вманиачените типове най-сетне прозря какво става. Ужасяващ вик разцепи въздуха и изведнъж тълпата се люшна напред, нахвърли се върху двамата въоръжени мъже и техните сеещи смърт оръжия.
Марк въртеше пушката наляво и надясно, натискаше спусъка на равни интервали, без дори да си прави труда да се прицелва. Няколко бели снопа пратиха в небитието група жени. Следващият попадна върху малко момче и го изпари. Ала въпреки това останалите не спираха своя устрем. Марк стреля отново, сетне сграбчи трансвиктора за дулото и удари с приклада един мъж в лицето, пращайки го назад с болезнен вик. Побърканите вече бяха съвсем близо, танцуваха, подскачаха, зъбеха се и съскаха. Някои се кикотеха истерично. Марк отново опря приклад на рамото и започна да ги отстрелва методично, като въртеше дулото в полукръг. Единственото, за което внимаваше, бе да не се изпречи на пътя на Алек.
