Той не спираше да стреля, наляво, после надясно. Блъскаше с лакти, замахваше с приклад, натискаше спусъка и повтаряше всичко отново, пробивайки си път към къщата. Уби поне още десетина души, преди неочаквано да се спъне в стълбите на верандата. Падна, завъртя се във въздуха и стреля право в гърдите на мъжа, скочил върху него. Сивкава мъгла се посипа на лицето му и изчезна. Зърна Алек на няколко крачки встрани, тъкмо забиваше приклад в лицето на една жена. Старият воин се обърна рязко, прескочи стълбите и се озова пред вратата.
Марк стреля още веднъж и запълзя след него. Когато стигна горното стъпало, той се изправи и се добра до отвора в момента, когато Алек пристъпваше вътре. Шмугна се покрай него и старият войник затръшна вратата. Отвън задумкаха удари. Марк се съмняваше, че вратата ще издържи дълго.
Двамата продължиха тичешком по коридора, свиха надясно и прекосиха още един коридор. Двама души се изправиха срещу тях — стояха на пост пред врата. Алек изпари и двамата с бързи изстрели с трансвиктора. Марк отвори вратата — зад нея имаше стълбище. Трети мъж тъкмо се качваше. Беше мръсен, с кръвясали очи. Марк го анихилира. Спусна се надолу по стълбите, по две стъпала наведнъж. Мъж и жена се нахвърлиха върху него с ножове. Той изпари и двамата, просна се на пода и слизащият зад него Алек също стреля. После се възцари тишина.
Намираха се в мазето. През прозореца се процеждаше тънък лъч, в който танцуваха прашинки. В ъгъла се бяха сгушили Трина и Диди, вкопчени една в друга, прегърнали изранените си тела. Марк изтича при тях, коленичи и остави оръжието на земята.
Диди заговори първа:
— Тя е болна — рече с разтреперано гласче. После се притисна в Трина и се разплака.
Марк посегна, хвана ръката на Трина и я стисна.
— Всичко е наред. Най-сетне ви открихме. Ще ви измъкнем.
През цялото време тя не откъсваше поглед от пода, но сега бавно повдигна глава и погледна Марк. Очите й бяха пусти и мрачни.
— Кой си ти? — попита го тя.
Думите накараха сърцето му да бие бясно. Постара се да се убеди, че има милион причини да каже това, което бе изрекла. Например че в мазето е твърде тъмно, или са я ударили по главата, или погледът й се е замъглил. Но отговорът бе в очите й. Тя наистина нямаше представа кой е той. Никаква.
— Трина… — затърси думи. — Трина, аз съм, Марк.
Отгоре долетя трясък, нещо се строши на пода. Последва тропот от стъпки.
— Трябва да изчезваме оттук — извика Алек. — Веднага.
Трина бе извърнала очи, а челото й бе набръчкано от смущение. Бе наклонила глава на една страна, сякаш продължаваше да се опитва да си спомни кой може да е този човек. Но на лицето й вече пропълзяваше страх и паника, нарастващо безпокойство.
— Може би има лечение — прошепна Марк и сам се учуди на думите си. Тя бе единственият човек на този свят, за когото искаше от цялата си душа да е здрав и в безопасност… — Може би…
— Марк! — кресна Алек. — Ставай. Веднага!
Младежът извърна глава. Войникът стоеше в подножието на стълбата, вдигнал оръжието нагоре. Шумът над тях се усилваше — тичащи и крещящи хора. Звуци от строшени предмети. После Марк зърна някакво движение зад прозореца, чифт крака, които изчезнаха.
— Първо да излезем, а после ще видим какво можем да направим — промърмори той и погледна двете момичета. — Хайде, трябва да ви изведем от тук.
Шумът горе заплашваше да разпали и неговите страхове, но той си даваше сметка, че трябва да е внимателен с Трина в нейното състояние. Нямаше представа как ще реагира, ако се опита да я припира.
— Диди? — рече той колкото се може по-внимателно. Вдигна трансвиктора и го опря на рамо. — Ела с мен, Диди. Хвани се за ръката ми и стани.
Отгоре долетя силен удар. Някой бе разбил вратата. Виковете се превърнаха в истерични крясъци. Марк чу бръмченето от трансвиктора на Алек и изненаданите възклицания на хората горе, когато един от другарите им се разтвори във въздуха.
Малката го гледа няколко секунди с изплашени очи и съдейки по вида й, през главата й бяха преминали хиляди противоречиви мисли. Марк се стараеше да не помръдва и я гледаше усмихнат, протегнал ръка. Най-сетне тя улови пръстите му и той я дръпна. Без да я пуска, се наведе, плъзна ръка под гърба на Трина и я стисна здраво. Използва цялата си сила, за да я изправи на крака.
Тя не се възпротиви, но Марк се опасяваше, че ще падне, ако я пусне.
— Кой си ти? — повтори. — Дошъл си да ни спасяваш ли?
— Аз съм най-добрият ти приятел — отвърна той, мъчейки се да се овладее. — Тези хора ви отвлякоха и сега ще ви отведем в безопасност. Ще ви заведем у дома.
— Моля те — промълви тя. — Моля те, не им позволявай да ни измъчват отново.
В гърдите му зейна пропаст, заплашваща да погълне сърцето му.
— Затова съм тук. Трябва само да тръгнеш с мен. Върви и не се откъсвай от мен.
Още звуци от горния етаж — писъци, трясък на разбит прозорец. После стъпки на стълбището. Алек стреля отново.
Трина трепна неспокойно.
— Добре. Добре съм. Ще направя всичко, за да се махна от това място.
