Докато Алек активираше пулта, Марк надникна навън. Зората вече разведряваше небето на изток, мракът се отдръпваше в пурпурна завеса към дърветата и къщите в далечината. Повечето звезди бяха избледнели, до час слънцето щеше да се издигне над земята. Изпита странното предчувствие, че това ще е денят, който ще сложи край на всичко.
— Малко по-добре съм — въздъхна Алек и се облегна назад в креслото. — Защо не провериш как са момичетата? После ще се издигнем. Ще облетим района да видим какво има в околностите.
Марк кимна, потупа го по рамото — странен жест предвид обстоятелствата — и се обърна. Безпокоеше се за него. Излезе навън и пое по коридора.
Вече наближаваше вратата на каютата, когато чу странно дращене отгоре, като от плъхове, скрити зад панелите на тавана. Последва го истеричен кикот, само на метър над главата му. Марк се вцепени от ужас. Изтича назад и опря гръб в стената. Освети с прожектора панелите на тавана, но не видя нищо обезпокоително.
Той затаи дъх и се заслуша.
Имаше някой горе, който пълзеше напред и назад, почти ритмично.
— Ей! — извика Марк. — Кой… — Млъкна, осъзнал, че все още не е проверил как са Трина и Диди. Ако някой или нещо се бе промъкнало в берга…
Върна се при вратата на каютата, отвори я и освети трескаво вътрешността. За един кратък миг сърцето му замря — койката бе празна. Върху нея имаше само смачкани завивки. После с крайчеца на окото зърна Трина на пода и седналата до нея Диди. Държаха се за ръце, а на лицата им бе изписан ужас.
— Какво има? — попита Мак.
Диди посочи с разтреперано пръстче тавана.
— Горе има призрак. — Детето млъкна и потрепери — гледка, която накара сърцето на Марк да се свие. — И е довел приятелите си.
Едва Диди бе произнесла тези думи, когато бергът се разтресе и се отдели от земята. Подът се заклати, Марк се олюля, падна на койката, но побърза да скочи на крака.
— Останете тук — рече. — Веднага се връщам.
Той изтича в тъмния коридор и насочи прожектора пред себе си, докато бързаше към пилотската кабина. Стори му се, че чува кикот от тавана, на същото място както преди, и в ума му изплуваха ужасяващи образи: кръвожадни мъже и жени, носители на вируса на безумието, които скачат от тавана веднага щом той излезе и се нахвърлят върху двете момичета. Но нямаше избор и трябваше да действа бързо. Пък и ако горе имаше хора, досега бяха чакали, без да предприемат нещо. Вероятно имаше поне още малко време.
Той нахлу в кабината, където Алек се бе надвесил над пулта. Лицето му бе сбръчкано от напрежение, челото — плувнало в пот.
— Къде е трансвикторът? — извика Марк.
Алек се извърна и го погледна уплашено. Нямаше време за обяснения — той видя, че пушката е подпряна на стената. Изтича, сграбчи я, преметна ремък през рамо и провери заряда, преди да се насочи обратно към спалното. Към Трина и Диди.
— Включи осветлението в коридора! — извика той, докато излизаше — беше изпуснал прожектора, докато бързаше насам, и пред него бе непрогледен мрак. Но сега едва ли бе моментът да пестят енергия. Измина едва няколко метра, когато коридорът се озари от приглушени светлини, само ъглите оставаха скрити в сенки. Марк се затича. Беше горещо. Имаше чувството, че температурата в берга се е покачила с хиляда градуса. Всичко това, плюс нарастващото безпокойство, заплашваха да съборят преградата, която удържаше напиращата лудост. Събра всички сили и се опита да се съсредоточи. Стигна до мястото, където бе чул кикота. Този път долови съвсем ясно хрипливо бръщолевене. Ниско и гърлесто, най-нелепото нещо, което би очаквал да чуе тук. Погледна нагоре, но таванът си оставаше все така непокътнат. Отвори вратата на спалното и видя с облекчение, че Диди и Трина все още лежат прегърнати на пода.
Готвеше се да пристъпи към тях, когато три от панелите на тавана се откачиха едновременно и заедно с тях се посипаха парчета пластмаса и метал. Няколко тела тупнаха долу сред прахоляка, приземявайки се право върху двете момичета. Диди започна да пищи.
Марк вдигна пушката, но не посмя да стреля.
Трима души се изправяха на крака. Мъж и две жени. Смееха се истерично, скачаха от крак на крак и размахваха ръце. Марк заби приклада на трансвиктора в слепоочието на мъжа. Той нададе вик и рухна на пода. Марк използва инерцията на удара, завъртя се и изрита едната от жените настрани. Тя се претърколи и се блъсна в койката. Марк обърна пушката, прицели се в нея и натисна спусъка. Сноп от яркобяла светлина попадна в тялото й, обгърна я сивкав облак и след миг тя се разтвори във въздуха. Едва бе изчезнала, когато другата жена се нахвърли върху него и го повали. Двамата тупнаха на пода и вероятно за стотен път през тази седмица Марк усети, че дъхът му секва. Той се завъртя по гръб и жената се озова върху него, опитваше се да изтръгне трансвиктора от ръцете му.
