Единствената реакция на шамана бяха леко разширените му очи.
— Какви са тези неща? — попита Темур.
Баян обаче пристъпи напред, последователно протегна ръце над всяка реликва и отново зашепна молитви.
Накрая заговори и младежът им преведе думите му.
— Силата е древна, но не и непозната.
Вигор се вторачи в сбръчканите му ръце.
„Нима усеща същата енергия като Дънкан?“
Шаманът плъзна длан над черепа.
— Знаем какво търсите — продължи да превежда Темур. — Но отиването там е много опасно.
— С радост ще се изправим пред тази опасност — отвърна монсиньор Верона.
Младежът прошепна превода в ухото му и Баян се намръщи.
— Не, няма. — Темур се обърна специално към Вигор. — Старейшината Баян казва, че ти страдаш много, ала те чакат още по-големи мъки.
Лошо предчувствие обзе монсиньора и той се обърна към Грей.
— Аз ще ви заведа при онова, което търсите — продължи младият бурят.
Това обещание всъщност трябваше да зарадва Вигор, но той усети, че се вледенява. Шаманът продължаваше да се взира в него и на старческото му лице се изписваше дълбока скръб.
Монсиньор Верона беше приел смъртта като неизбежност. Ала за пръв път от много месеци изпитваше страх от онова, което го очакваше.
На минаване през конюшнята зад хижата Рейчъл свали ципа на канадката си. Беше излязла да се разходи след закуска, за да се избави от нервното напрежение и да помисли за вуйчо си.
Бореше се с желанието си по някакъв начин да контролира болестта му, мислено съставяше списъци: на кои лекари да се обади, с кои болници да се консултира, за какви нови терапии да кандидатства. И в същото време разбираше, че накрая просто ще се откаже. Вигор очевидно вече го беше приел. Трябваше да го приеме и тя.
Но и не я свърташе в смълчалата се хижа. Освен това не знаеше как да се държи със Сейчан, след като сутринта я видя да излиза от стаята на Грей. Чувстваше се много неловко и затова отиде на разходка — докато студът не я принуди да се върне в хижата със замръзнал нос и пламнали от мразовития вятър бузи.
Вместо веднага да влезе в сградата, заобиколи и се скри на завет в конюшнята. Конските тела излъчваха топлина, животните тихо зацвилиха при появата й. Миришеше на сено, тор и спарена пот. Рейчъл бавно крачеше между яслите и спираше да погали кадифения нос на някоя кобила или да подаде шепа овес на друг кон.
Когато се постопли, тръгна обратно към изхода и отвори вратата. Студът я посрещна с леден повей на вятъра.
Рейчъл се приведе и бавно тръгна към хижата.
Остър пукот я накара да вдигне глава. Ехото бързо заглъхна и тя си помисли, че вятърът е затръшнал капака на някой прозорец. Ала последваха още…
Рейчъл объркано спря — и изведнъж силна ръка обви шията й изотзад и болезнено притисна гръкляна й.
В слепоочието й се притисна студеното дуло на пистолет.
Сейчан имаше само миг, за да реагира.
Придобила чувствителност към обстановката, тя усещаше, че нещо
Преди половин минута вратата за пореден път се отвори и тя си помисли, че Рейчъл се връща, но звуците долу утихнаха… а на дъсчения под се пръсна чиния.
Сейчан се вцепени, мускулите й се напрегнаха, всичките й сетива изведнъж се изостриха. Дори прашинките в стаята сякаш замръзнаха в очакване.
Едно от стъпалата изскърца…
Тя скочи, грабна зигзауера си от нощното шкафче, изхвърча от стаята, като в движение измъкна пистолета от кобура, и изтича по-надалече от стълбището, до прозореца в другия край на площадката. Видя, че към втория етаж предпазливо се изкачва тъмна сянка. После се появи мъж в зимна камуфлажна униформа.
Сейчан натисна два пъти спусъка и в същия момент се хвърли с рамо към прозореца. Зад себе си чу вик. Само го беше ранила, но това й осигури достатъчно време, за да излети навън сред дъжд от стъкло и трески. Падна върху широкия покрив на първия етаж и се преметна през ръба, извъртя се във въздуха, стъпи на крака и се претърколи, като с едната си ръка насочваше зигзауера наоколо.
Намираше се зад хижата. Зад малкия двор започваше горичка и Сейчан се втурна натам — и видя, че от дърветата се появяват въоръжени мъже, също в маскировъчно облекло.
Рязко зави надясно. Знаеше, че край пътя отстрани на сградата има дълбока канавка. Трябваше да се скрие и да се измъкне през кордона, който очевидно обграждаше хижата.
Куршуми обсипаха замръзналата земя около нея и Сейчан спринтира, като стреляше наслуки към гората. Все още можеше да се спаси.
И тогава над гърмежите изкънтя познат глас.
— СПРИ ИЛИ ЩЕ Я УБИЯ!
Сейчан не се подчини, измина оставащото разстояние и се плъзна по корем в канавката. Под нея захрущя лед. Тя се завъртя в посоката на вика и без да се подава от дълбокия канал, насочи зигзауера натам.
В отсрещния край на двора до конюшнята забеляза едър, як наглед мъж, който държеше Рейчъл с ръка през гърлото.
