Окото господне полностью

Джейда беше настояла да запази спокойствие, докато потвърди предположението си, и сега въвеждаше информацията в аналитична програма, която бе разработила въз основа на своите уравнения.

Докато чакаше, Дънкан разтриваше слепоочията си.

— Защо този спътник трябваше да се разбие точно в Монголия? Защо не в тъпата Айова?! Губим безценно време, докато обикаляме половината свят!

Пръстите на Джейда замръзнаха над клавиатурата.

— Какво има? — попита той.

— Това е… ето какво ме глождеше. Каква съм глупачка! — Тя затвори очи. — Всичко се свежда до привличането.

— Какво искаш да кажеш?

Младата жена отново посочи графиката, показваща притеглянето на енергийната корона към планетата.

— Физикът от ЦКРС предполага, че енергията на кометата реагира на нещо на Земята. Напълно съм съгласна с него.

— Нали смяташе, че това може да е кръстът? — Дънкан повдигна вежди. — Защото е направен от къс от същата тази комета.

— Точно така. Двете, кометата и кръстът, най-вероятно са квантово сдвоени и се привличат помежду си, поне енергийно. Надявах се да открием кръста, за да проуча енергийното му поле или дори полето на Окото и да се опитам да наруша това сдвояване.

Той кимна. Теоретично звучеше логично.

— Тогава Земята нямаше да привлича енергията на кометата и пространство-времето около планетата нямаше на свой ред да се огъва навън.

— И нямаше да се образува фуния, която да предизвика страхотен астероиден удар.

„Блестящо, д-р Шоу!“

— Имам два въпроса — каза Дънкан. — Откъде си сигурна за това притегляне между кометата и кръста? И какво можеш да направиш, за да нарушиш сдвояването?

— Отговорът и на двата ти въпроса е един и същи. Пак ще цитирам Айнщайн: „Бог не си играе на зарове със света“.

Забеляза озадаченото му изражение и добави:

— Преди малко ти попита защо спътникът се е разбил точно в Монголия. Това е най-точният въпрос, който може да бъде зададен.

— Благодаря… — колебливо отвърна той.

— За да ти отговоря, ще задам друг въпрос. Къде смятаме, че е скрит кръстът?

— На остров в езерото Байкал, на около четиристотин и осемдесет километра северно… — И тогава разбра. Очите му се разшириха. — В световен мащаб това буквално е на две крачки от мястото, където се е разбил спътникът.

— И това не ти ли се струва невероятна случайност?

Рен кимна.

„Бог не си играе на зарове със света“.

Той впери очи в нея. Искаше му се да я целуне — повече от обикновено.

— Спътникът е паднал толкова близо, защото го е привлякла енергията на кръста.

— И как няма да го привлече? Нали е зареден с тъмната енергия на същата тази комета!

Дънкан пак погледна графиката, показваща засмукването на енергийното поле към Земята. Представи си сателита като безплътна енергия, видя как привличането на кръста го изкарва от орбита и го тегли към повърхността на планетата.

Ако беше вярно, това определено потвърждаваше теорията на Джейда за сдвояването, но не отговаряше на другия му въпрос.

Той отново се обърна към младата жена.

— Нали каза, че този факт обяснявал и как да бъде нарушено сдвояването?

Джейда се усмихна.

— Мислех, че е очевидно.

— Не и за мен.

— Трябва да довършим онова, което се е опитал да направи спътникът. Да обединим енергията на Окото с тази на кръста. Мисли за тях като за положително и отрицателно заредена частица. Сега техните противоположни заряди ги привличат…

— … а когато се обединят, ще се анулират взаимно.

— Точно така. Все едно да събереш материя и антиматерия, само че става дума за енергия. Експлозивната анихилация на двете противоположности би трябвало да наруши сдвояването.

На теория изглеждаше чудесно, но…

— Защо са противоположни? — попита Дънкан. — Каква е разликата между тях?

— Не забравяй, че и времето е измерение. Въпреки че са заредени с еднакво количество тъмна енергия, кръстът и Окото се отличават с два различни вида време. Двата противоположни края на една и съща ос — минало и настояще. Фактът, че са квантово сдвоени, означава, че се стремят да се превърнат в едно.

— Тоест трябва да се анихилират.

Тя кимна.

— Според мен това ще наруши сдвояването и ще прекрати притеглянето на кометното поле.

— Все пак остава основният въпрос — подсети я Дънкан. — Къде е кръстът.

— Не знам, но…

Компютърът отново сигнализира и я прекъсна, съобщавайки за изпълнението на поставената задача. Резултатът запримигва на екрана.

5,68 ч.

— … но ни остава ето толкова време да го открием.

— Джейда се обърна към него. — Знаеш какво трябва да направим.

Дънкан знаеше.

Изправи се, отиде при Монк и го събуди.

— Какво има?… — сънено попита партньорът му. — Да не стигнахме?

Рен се наведе над него.

— Трябва да обърнем самолета назад.

27.

20 ноември, 6:42 ч. местно време

Остров Олхон, Русия

Грей се събуди преди изгрев-слънце. Краката му бяха преплетени с чужди, към гърдите му се притискаше топла буза. Във въздуха още се усещаше ароматът на телата им, на тяхната страст. Лявата му ръка я прегръщаше през рамото, сякаш се боеше, че ще му се изплъзне, ще се превърне в призрак, в трескав сън.