Пиърс се обърна към Вигор, който изглеждаше също толкова озадачен.
— Сигурно старецът просто си пада по тюлените — подхвърли Ковалски.
— Или ни подлага на изпитание — предположи монсиньор Верона. — Другите реликви на Чингис хан са били скрити на добре защитени места, често на границата между сушата и водата като тук. И откриването им се дължи на засушаването в Унгария и екологичната катастрофа в пресъхналото Аралско море.
— Тук обаче от милиони години не се е променило нищо — отбеляза Грей. — Няма да е лесно.
— Така се очертава.
Пиърс обходи с поглед леденото пространство, като си налагаше да запази хладнокръвие. И тогава осъзна, че шаманът не ги е пратил в пещерата без никакви указания. Баян беше наредил на Темур да ги доведе тук само с няколко думи, ала помощникът му знаеше точно къде да дойде. Това можеше да означава само едно.
— Темур, тази пещера има ли си
Бурятът кимна.
— На нашия език се казва Емегтей, „женски корем“. — И имитира с жест издут корем.
—
— Да, точно така — потвърди Темур, после се поклони и заотстъпва заднишком. — Надявам се да намерите каквото търсите. Аз трябва да си вървя.
— Моят приятел може да те върне до нос Бурхан — предложи Пиърс и посочи Ковалски.
— Няма нужда — отклони любезността му бурятът. — Имам роднини наблизо.
След като той си тръгна, Вигор посочи дупката в леда.
— Утроба. Има логика. На това място ражда малките си животното, което е тотем на острова, негова душа.
Грей поклати глава. Не че имаше друго мнение. Напротив, разбираше, че монсиньорът е прав. Само че предпочиташе друг подход.
— Вигор, ти не спомена ли, че майката на Чингис хан е родена на Олхон?
Монсиньор Верона се ококори.
— Точно така!
— Тогава това свещено място може да символизира произхода на Чингис.
— Неговата духовна утроба — обобщи Вигор.
Ковалски намръщено огледа ледената пещера.
— Ако сте прави, майка му трябва да е била ега ти фригидната…
— Дошли сме точно където трябва — прекъсна го Пиърс.
— Но с какво ще ни помогне това? — попита монсиньорът.
Грей затвори очи и си представи пещерата като утроба и тунела към езерото като родилен канал, от който блика живот.
„Само че животът не започва в утробата…“
Трябваше да има искра, първичен източник.
Според Вигор Чингис интелектуално бил изпреварил времето си. Пиърс си помисли, че макар великият хан едва ли е знаел за оплождането на яйцеклетката от сперматозоиди, тогавашните учени определено са били наясно с общата анатомия на човека.
Слезе от атевето, извади фенерчето от раницата си и се насочи към дъното на пещерата, като внимателно стъпваше по леда и заобиколи дупката отдалече. Плъзна лъча на фенерчето нагоре по замръзналия водопад на задната стена и проследи все още стичащите се по повърхността му ручейчета.
Откри източника им на около седем-осем метра над главата си. Черен отвор водеше към друг тунел, наполовина задръстен от замръзналата вода.
Монсиньор Верона разбра какво прави.
— Символ на маточна тръба.
„По която животът се влива в утробата“.
— В раницата си нося клинове и екипировка за катерене — каза Грей. — Би трябвало да успея да се изкача по водопада и да се вмъкна в онзи тунел.
Обърна се и прочел копнежа в очите на Вигор, потупа стария си приятел по рамото.
— Не се бой, когато стигна горе, ще завържа въже. Ще идем заедно.
Бързо се върнаха при атеветата и Пиърс извади нещата, които щяха да им трябват.
Монсиньорът трепереше от студ и потропваше с крака, но в отправените му към тунела очи блестеше възбуда.
— Този проход сигурно периодично се затваря.
Грей се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— През пролетта и лятото дупката определено се залива с вода. Може да се влезе само през зимата, когато изворът замръзва.
Пиърс се замисли.
— Възможно ли е да са го направили нарочно? Написаната върху черепа дата на предстоящия апокалипсис е през
— Може би са ограничили достъпа, за да запазят съкровището вътре до времето, когато ще има нужда от него — предположи Вигор.
Грей постави на обувките си котки, преметна алпинистко въже и ремъци на рамото си и взе клиновете и един пикел.
„Има само един начин да разберем“.
Вигор със затаен дъх и ръка на гърлото наблюдаваше изкачването на Грей по ледената стена. „Внимавай…“
Пиърс явно не възнамеряваше да поема рискове. Нямаха време за злополуки. Той предпазливо поставяше клиновете в цепнатините на леда и ги забиваше дълбоко. И напредваше уверено нагоре.
Когато измина три четвърти от разстоянието до отвора, вдигна високо ръка и провери една пролука с пикела — и тогава се откърти цял участък от замръзналия водопад, полетя надолу и се разби с тътен. Късовете се пръснаха чак до атеветата.
Пиърс изгуби опора и се изхлузи до долния клин. Въжето, което прокарваше през халките, се изпъна, но клинът го издържа. Той стъпи върху леда и продължи да се катери още по-внимателно. Накрая стигна горе и се изтегли с пикела, забивайки котките си в замръзналия тунел.
След миг вътре проблесна светлина и превърна водопада в огънато синьо стъкло. Грей подаде глава навън, махна им с фенерчето и извика:
