— Исках само да те чуя преди да заспя — сънено отвърна тя. — Липсва ми топлото ти тяло до мен.
— Тази нощ леглото ти за последен път ще е празно. Обещавам, че ще се прибера най-късно утре следобед.
— Ммм — измърка Наталия. — Гледай да не нарушиш обещанието си.
— Няма.
Пожелаха си лека нощ.
Джуланг прибра джиесема и отново впери очи в изтезаваната жена в съседната стая. Изпитваше известно угризение, но му бяха платили добре, за да успокоят чувствата му. Щеше да се прибере в Макао на сутринта.
Можеше да замине още тази вечер, но му бяха съобщили, че Гуанин се е измъкнала от огнения ад, унищожил твърдината на триадата. Оцелели и американците, изпълнявайки акробатичен номер на въздушен трапец, за да се спасят от пламъците. А преди половин час от различни източници беше получил информация, че Гуанин не само е в Северна Корея, но и се готви да атакува лагера.
След като осведоми Хуан Пак, двамата успяха да съберат ударен отряд и да устроят засада при хотел „Рюгьон“, за да осуетят опита им да спасят тази жена още преди да е започнал.
Продължаваше да се взира в стаята за изтезания. Не преставаше да го гложди един въпрос.
„Какво те прави толкова ценна?“
Сега му се струваше, че се е съгласил на прекалено ниска цена за нея, но не можеше да убеди Пак. Високопоставеният севернокорейски ядрен физик, чието достойнство беше пострадало също колкото и носът му, не му остави друг избор освен да приеме каквото му предлагаха. Пак жадуваше за отмъщение и за нищо на света нямаше да се откаже от жертвата си.
Сякаш прочел мислите му, ученият влезе в стаята широко усмихнат.
— Пристигнали са точно както казахте, Делгадо-ши6. В ръцете ни са.
Джуланг си представи как Гуанин се присъединява към младата жена в съседната стая. Това сигурно щеше да компенсира всичките му неприятности. Нейното отстраняване щеше да заздрави позициите му в Макао.
— Обаче имаме още малко работа тук — прибави кореецът, вперил очи в жената с откровена похот. — Споменахте, че била изпълнителка на мокри поръчки с много връзки в престъпния свят. Трябва да знаем кои са те, как могат да ни бъдат от полза и на първо място каква е връзката й с двамата американци.
— И те ли са дошли с Гуанин?
Досега неговите хора не бяха потвърдили категорично присъствието им. Някои твърдяха, че били там, други — че ги нямало.
— Още не знам, но ще науча до един час.
Вратата зад Пак се отвори. Появи се друг мъж, висок и мършав като скелет, с гладко обръсната глава. Беше с дълга бяла престилка и носеше стоманена табла със зловещи наглед хирургически инструменти и щипци. Новодошлият се поклони с безизразно лице.
— Нам Куон — представи го ученият. — Не съществуват отговори, които да не е способен да изтръгне със своите инструменти.
Инквизиторът се насочи към съседната стая. Пак го последва, но се задържа на прага.
— Ако желаете, можете да дойдете с нас. Това си е вашата стока.
— Вече не е
„Нито пък ще съм виновен за това“ — прибави наум.
Д-р Пак сви рамене и излезе.
Джуланг за последен път погледна в съседната стая.
Изпъната през цялото време на стола, жената не беше издала нито стон — ала скоро щеше да го направи.
— Дай заден! — изрева Грей на шофьора. — Не намалявай!
Военните полицаи вече бяха обградили първия автобус, други се втурнаха към техния. Имаха съвсем малко време да реагират, преди окончателно да се озоват в това менгеме.
Джуан — имаше достатъчно голям тактически опит от триадата, за да е наясно с положението — повтори заповедта на китайски и рейсът тежко потегли назад.
Пиърс приклекна до капака на тайника и го вдигна.
Куршуми пробиха страничната ламарина на автобуса, разнесе се звън на разбити прозорци. Предницата понесе най-тежки щети. Изведнъж шофьорът извика от болка и се свлече настрани. Рейсът рязко се наклони. Джуан грубо избута ранения на стъпалата и зае мястото му зад волана.
Автобусът моментално се изправи и бързо увеличи скоростта.
Грей грабна закачения от долната страна на капака автомат, приготвен за евентуални проблеми на границата — бяха го видели, докато се криеха в тайника, — и нареди на Ковалски:
— Раздай оръжията!
Ако искаха да се спасят, щеше да се наложи да превърнат рейса в щурмова машина — нещо като бронетранспортьор, само че с ухилен жълт котарак отстрани.
Но първо трябваше да се измъкнат от затварящия се капан.
Ковалски се наведе над тайника, а Пиърс се метна върху задната седалка и отвори аварийния изход на тавана. Подскочи, изтегли се наполовина през отвора и насочи автомата към двата джипа, връхлитащи по обръщалото, за да им отрежат пътя за бягство.
Посипалите се по предното стъкло на първата кола куршуми я принудиха рязко да отбие по ниско окосената морава. Вторият джип зави, но остана на пътя — докато носещият се на заден автобус не го блъсна и не го преобърна на една страна.
