Пиърс посочи страничния път и потръпна от болезненото движение.
— Тук е! — извика на другите. — Би трябвало да ни изведе право при морето.
Моторът му изрева и Грей потегли натам.
Така нареченият път представляваше безкраен низ от дупки и камънаци. Налагаше се да ги заобикалят, като в същото време се опитват да поддържат висока скорост. Пиърс реши проблема, като продължи по самия край на пътя, който не беше толкова изровен от трактори и друга селскостопанска техника.
Нивите наоколо бяха разорани преди началото на зимата и браздите бяха покрити с ледени корички. От двете страни на пътя имаше огради от бодлива тел.
В толкова открит район Грей се чувстваше безпомощен. Дори ревът на мотоциклетите им като че ли се усили, отеквайки над голите поля. Оставаха им обаче само още няколко километра.
И тогава чу нов шум — зловещо бумтене.
Намали и вдигна лице към небето.
Сейчан го стисна за здравото рамо и посочи на югоизток. Над нивите се носеше тъмен силует, едва забележимо очертан на по-светлия фон на Нампо.
Хеликоптер.
Летеше без светлини, което означаваше, че вече е намерил целта си и иска да се приближи колкото може повече, без да го забележат.
Грей разбра, че са ги разкрили.
Някой в Пхенян трябваше да е издал маршрута им или пък случайно минаващ наблизо селянин да е съобщил за трите мотоциклета с угасени фарове. Така или иначе, вече нямаше смисъл да се крият.
Вертолетът почти със сигурност разполагаше с техника за нощно виждане, така че Пиърс включи фара на мотора си и освети пътя. Сега можеше да ги спаси единствено бързината.
— Не изоставайте от мен! — извика той на другите и даде газ.
Пространството зад него се освети от фаровете на другите два мотоциклета.
На югоизток в небето засияха навигационните светлини на хеликоптера. Мощен прожекторен лъч се спусна към нивите и се понесе към тях.
Грей се движеше от едната страна на изровения път, Ковалски — от другата, Джуан и Гуанин ги следваха. Нямаше с какво да унищожат вертолета. Бяха изразходвали всичките си гранати в лагера, а останалите им по-тежки оръжия бяха заминали с камиона, който трябваше да отвлече вниманието на преследвачите от моторите.
Зад него Сейчан се завъртя, вдигна автомата си и вкопчена в седалката с бедра, изстреля кратък откос.
Хеликоптерът промени курса си, но само от изненада.
Краткото разсейване обаче увеличи преднината им.
Ковалски посочи една голяма ферма вдясно от тях. Затворени между бодливата тел от двете страни, те нямаха възможност да маневрират, за да избегнат приближаващата се опасност. Оставаше им само един шанс: да стигнат до открито пространство.
Грей беше съгласен с партньора си.
— Давай!
Трите мотора завиха към фермата, прелетяха през дъсчена ограда за добитък и излязоха на просторен участък, настлан с чакъл и ограден от едната страна с краварници, а от другата — с жилищни сгради и работилници. По-нататък имаше кошари и ниви.
Няколко прозореца светнаха и се показаха лица, привлечени от шума. Като видяха обаче какво става, хората бързо се скриха и отново угасиха лампите.
Светлините на хеликоптера блестяха в огледалото на Грей. Преследвачите им се приближаваха и до няколко секунди щяха да ги настигнат.
— Натам! — изрева той и зави наляво към отворените врати на един от краварниците. Трябваше им убежище. Сякаш в потвърждение на това тежко затрака картечница и осея земята наоколо с куршуми. Пилотът явно разбираше, че плячката му се опитва да се скрие.
Сейчан стреляше по вертолета, както и Гуанин, която седеше на мотора зад Джуан. Майка и дъщеря посрещаха яростния бараж, без да трепнат, и правеха всичко възможно да отговарят на огъня.
Мотоциклетът на Грей влетя в мрачните дълбини на краварника, другите го последваха от двете му страни.
Вертолетът се издигна по-високо и прелетя над краварника. Вратите от отсрещната страна също бяха отворени.
Дългата широка сграда беше оборудвана със съветска техника за масово производство. Отляво имаше редица доилни апарати, а отдясно — отделения за по четири-пет крави, които ги посрещнаха с огромните си лъщящи очи и негодуващо мучене.
Пиърс пресметна, че животните са повече от сто. Отвън, от двете страни на отсрещната врата, имаше големи заграждения, натъпкани с още добитък.
Той угаси фара и спря в средата на постройката. Спътниците му направиха същото. Хеликоптерът закръжи отгоре със зловещ грохот — знаеше, че жертвите му са вътре, и чакаше да види от коя страна ще се появят.
Грей разбираше, че за съжаление наистина ще се наложи да излязат. Не можеха да останат тук. Със сигурност скоро щяха да се появят и сухопътни сили.
Ала това беше най-малката му грижа.
Той си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Ако не стигнеха до брега през следващите няколко минути, вече нищо нямаше да има значение.
— Как ще го разиграем? — попита Ковалски.
Пиърс му обясни и партньорът му пребледня.
„Не че имаме друг избор“ — помисли си Грей, след като инструктира спътниците си.
