Пилотът беше приземил хеликоптера от подветрената страна на тази планина от корозирала стомана и правеше всичко възможно да защити двигателя и движещите се части от навяващите пясък и сол.
На най-долните равнища на лабиринта се бяха събрали още от хората на Йосип, които сякаш не обръщаха внимание на грохота и опасността — явно бяха свикнали да се оттеглят тук, когато природата горе се развилнее. Излежаваха се, играеха карти или запълваха времето си с дребни домакински задачи.
Спокойствието им изобщо не действаше на Рейчъл.
— Да сложим ковчежето на масата — каза Монк на Дънкан.
Докато двамата пренасяха патинираното сребърно сандъче, Джейда изтърси пясъка от косата си и изтупа праха и солта от дрехите си.
Бурята не беше разрошила само нея.
Санджар остави ослепения с качулка сокол на един прът и Херу гневно размаха крилете си няколко пъти, но острите му нокти бяха забити в дървото — знаеше, че не бива да лети на сляпо. Неговият стопанин успокоително му шепнеше и го чешеше зад тила.
Рейчъл застана до него, възхитена от умението му.
Вуйчо й имаше други грижи. Даде знак на Йосип да дойде при масата и каза:
— Трябва да проучим това нещо колкото може по-подробно и да открием всички възможни указания.
Старият му приятел кимна, но пак с онова разсеяно изражение, сякаш мислите му витаят другаде. Докато Кокалис и Рен пренасяха ковчежето при първите реликви, той се взираше в една висока етажерка, обърнат с гръб към масата.
Арслан се приближи до свещеника, като че ли искаше да го попита нещо, но вместо това опря дулото на черен пистолет отстрани на корема му и изкрещя:
— Всички да се махнат от масата! Горе ръцете! Високо!
Изненадани, в първия момент те не реагираха — а после през отворената врата на помещението нахлуха мъже с автомати или ятагани. Явно бяха от черноработниците, наети от Йосип за археологическите му разкопки.
В коридора прозвучаха изстрели.
Съдбата на останалите работници изглеждаше очевидна. Рейчъл си спомни гранатата в университета, живите бомби в Актау. Враговете явно бяха по-близо, отколкото си мислеха те.
Отец Тараско объркано погледна младежа.
— Какво става, Арслан?
В отговор онзи го зашлеви през устата и му сцепи устната. После грубо го сграбчи за ръката, завъртя го и притисна пистолета към гърба му.
— Какво правиш, братовчеде? — викна невярващо Санджар.
— Изпълнявам заповедите на господаря на Синия вълк — отвърна Арслан. — И ти ще ми се подчиняваш. Заклел си се във вярност, също като мен.
Йосип наскърбено се обърна към Санджар.
Арслан кимна към вратата и заповяда:
— Върви, братовчеде. Иначе ще бъдеш погребан тук заедно с тях.
Санджар отстъпи назад.
— Съгласих се да наблюдавам, да съобщавам какво прави отец Йосип… но не и това. Никога! Той е добър човек. Другите също не са ни направили нищо лошо.
— Тогава ще умреш с тях — презрително заяви Арслан. — Винаги си бил слабоволен, Санджар, главата ти витае в облаците заедно с тази твоя птица. Разглезили са те богатите ти родители, които гледаха отвисоко своите по-бедни роднини. Никога не си бил истински воин на хана.
И извика нещо на своите хора на монголски. Четирима от тях незабавно се втурнаха към масата, грабнаха реликвите и се оттеглиха към изхода.
Спечелените с много усилия съкровища изчезнаха.
Арслан ги последва, като буташе Йосип пред себе си и го използваше като жив щит. Хората му започнаха да затварят тежката стоманена врата. Ако се съдеше по нитовете и ръждата, тя трябваше да е наследство от кораба.
От прага Арслан отправи последна заплаха към братовчед си. Всъщност тя се отнасяше за всички:
— Докато ви нямаше, моите воини заредиха експлозиви из този лисичарник. Скалата ще се разпадне на прах, всичко ще се срути. И накрая тежкият кораб ще се срути отгоре ти, ще стане твой надгробен камък. Никой не ще научи какво се е случило тук.
Неколцина от хората му грубо се изсмяха.
Държаха автоматите си насочени към групата, особено към Монк и Дънкан — явно разбираха коя е най-голямата опасност за плановете им.
— Убийте ги — заповяда им Арслан. — И после ни настигнете горе.
Санджар погледна Рейчъл, вдигна очи към тавана и след това погледна сокола.
Трябваше й само миг, за да го разбере.
Никой не й обръщаше внимание. Тя се пресегна и смъкна качулката от главата на Херу.
Санджар извика някаква команда на родния си език и посочи Арслан. Птицата устремно изхвърча от пръта и се понесе към скалния таван.
Дулата на автоматите последваха сокола. Гърмежите почти оглушиха Рейчъл.
Невредим, Херу се спусна като перната стрела, изстреляна от лъка на Санджар. Ноктите му се забиха в главата на Арслан и разкъсаха бузата и скалпа му. Мощните криле зашибаха лицето му и го принудиха да падне на колене и да закрещи от болка.
В този момент в средата на помещението също се разнесоха изстрели.
Дънкан реагира още щом най-близкият до него автомат се насочи към тавана — хвърли се върху мъжа с оръжието и го повали. Главата на монголеца се блъсна в ръба на масата толкова силно, че черепът му изхрущя, и мъжът безжизнено се отпусна под тялото му.
