Рен грабна автомата му, претърколи се настрани и легнал по гръб, очисти друг от убийците с откос в гърдите. В следващия миг в камъка между краката му се забиха куршуми и го принудиха да запълзи заднишком и да се скрие под масата. Оттам улучи стрелеца в капачката на лявото коляно и докато онзи се строполяваше на пода, Дънкан го прониза между очите.
Пред погледа му се появи нов противник, който приклекна и откри огън под масата. След секунда недалечната етажерка се сгромоляса върху него. Монк се покатери отгоре й, удари зашеметения мъж в гърлото с изкуствената си ръка и премаза ларинкса му. Мъжът се претърколи настрани, като се давеше в кръв.
Един от хората на Арслан на изхода най-после успя да прогони сокола от лицето на своя командир.
Отец Тараско използва хаоса, за да се освободи, и се затича навътре в помещението.
Отекнаха два изстрела, от гърдите на свещеника бликна кръв и той се блъсна в Монк, който го подхвана под мишниците.
Зад тях пистолетът на Арслан още димеше, докато хората му измъкваха окървавеното му тяло навън. Дънкан стреля след тях, ала стоманената врата шумно се затръшна.
Рен скочи на крака, засили се и удари вратата с рамо. Тя отказа да поддаде, най-вероятно подпряна отвън. Бяха в капан.
Джейда се изправи иззад друга етажерка — там я беше натикал Монк в самото начало на престрелката.
Санджар стоеше на колене до зашеметения Херу, който пляскаше с криле на каменния под.
Рейчъл изтича с вуйчо си при тежко дишащия Йосип.
Под тялото на свещеника се събираше локва кръв и тя разбра, че не му остава много — което навярно се отнасяше за всички.
„Не, не, не…“
Вигор беше коленичил до своя приятел, завърнал се от мъртвите само за да умре отново, човек, жестоко наказан от съдбата, надарен едновременно с гениалност и лудост. Не заслужаваше такъв край.
Хвана ръката на Йосип и започна да чете молитва.
Отец Тараско го зяпаше смаяно. От устните му се стичаше кръв, не можеше да говори — гърдите му бяха разкъсани от куршумите на предателя.
— Не се движи, скъпи приятелю.
Кокалис държеше мършавия старец в скута си.
Монсиньор Верона стисна ръката на приятеля си и насочи цялата си любов към него. Не можеше да направи нищо повече. Беше видял истината в очите на Монк.
Лишен от глас, Йосип събра сили и притегли дланта му към окървавените си гърди. Вигор усети туптенето на сърцето му и каза:
— И ти ще ми липсваш.
Виждаше в очите на стария си колега съпротивата, съжалението. Отец Тараско знаеше каква опасност е надвиснала над света и че не може да помогне с нищо.
— Ти си носил това бреме достатъчно дълго, приятелю. Оттук нататък ще го поема аз.
Йосип продължаваше да се взира в него, докато Вигор внимателно очертаваше кръст на челото му.
— Почивай в мир — прошепна монсиньор Верона. И свещеникът издъхна.
Дънкан помогна на Монк да вдигнат тялото на отец Йосип върху масата.
— Съжалявам — каза Рен. — Ще ми се да имахме време да му направим прилично погребение.
Вигор преглътна сълзите си и кимна, загледан в опустошената библиотека.
— Това е подходящо място за него.
— Но не бива да се превърне и в наш гроб — напомни им Кокалис.
Дънкан се обърна към Санджар.
— Има ли друг изход?
Младежът беше завил сокола си с одеяло.
— Не, съжалявам. Другите тунели просто водят към още помещения. Единственият изход е през тази врата.
Рен разбираше, че в най-добрия случай имат още няколко минути, за да се измъкнат. Щом напуснеха кораба, Арслан и неговите хора щяха да взривят подземието. Имаше само една надежда — убийците да събират всичко ценно по пътя си и да се забавят, ала не можеха да разчитат на това.
Джейда стоеше с широко отворени очи, обгърнала тялото си с ръце.
— Искаха да ни убият — разтреперана, почти изпаднала в шок, каза младата жена.
— И все още може да успеят — прибави Дънкан. Нямаше смисъл да се заблуждават за положението си.
Тя му се намръщи.
— Нямах предвид това. Помисли. Ако не бяхме оказали съпротива, сега щяхме да сме мъртви. Експлозивите са предназначени да погребат
Рен продължаваше да не я разбира.
— Вече не трябваше да сме живи — разгорещи се астрофизичката и махна с ръка наоколо. — Онзи кретен каза, че били заредили бомби из цялото подземие. Тогава защо не и тук? Това е най-долното ниво. Той е смятал, че вече ще сме мъртви.
„Естествено…“
Монк изруга и се зае да оглежда стените.
Като проклинаше глупостта си, Дънкан провери от отсрещната страна. Отне му по-малко от трийсет секунди да открие един от зарядите, поставен в основата на дебел дървен стълб, който носеше тавана на огромното помещение.
— Намерих един! — извика той.
— Тук има още един! — отговори му Кокалис.
— Махни трансивъра! — инструктира го Дънкан. — И внимавай!
Рейчъл се приближи до него.
— Мислиш ли, че ще успеете да обезвредите всички навреме?
— Нямам и намерение — отвърна той. — Най-вероятно са заредили взривове из цялото подземие.
Младият мъж предпазливо отлепи парчето пластичен експлозив, като внимаваше с капсул-детонатора и трансивъра. После изтича с него при стоманената врата.
Там го чакаше Монк с друг трансивър в ръка.
