Хана го плесна, после даде поръчката си на сервитьорката. Тя знаеше, че Майк иска по-добро обяснение, но какво можеше да каже? „Страх ме е да съм близо до Наоми, защото катастрофирах с колата на братовчедка й и оставих момичето да умре, и сега се притеснявам, че Наоми е открила това или винаги го е знаела, и ме измъчва от името на А. Съжалявам, че не съм ти споменавала за това досега!“.
Тя наистина,
Обаче имаше логика Наоми да е А. — или поне един от А-тата. Тя можеше без никакви усилия да е подслушала толкова много тайни, с толкова бързото й сприятеляване с Кейт. Можеше и да е примамила Хана на фотосесията с противния Патрик, който искаше да публикува онлайн нейните леко неуместни снимки. Наоми участваше във флашмоба, когато Хана срещна Лиъм Уилкинсън, сина на съперника на баща й — можеше да ги е видяла да се целуват в алеята.
И Наоми имаше предостатъчно мотиви. Колко много мръсни погледи беше хвърляла заедно с Райли на Хана и останалите момичета, след като Али ги беше поканила в новата си групичка? Колко пъти Наоми се беше опитвала да прецака Хана — и се беше проваляла. Наистина, Ямайка не се вписваше в общата картина, но може би Наоми работеше с някой друг, някой, който я е вербувал в А-отбора след смъртта на Мадисън? Ако Наоми знаеше, че Хана е шофьорът, който е наранил Мадисън, докато я е откарвал, и после я е изоставил… Е, това би накарало всеки да търси отмъщение.
Обаче Хана не беше катастрофирала
— Имаш ли телефонни номера на таксита? — каза тогава Хана, поглеждайки към Джаксън, бармана.
Джаксън подпря лакти на плота и се подсмихна, сякаш това беше купон на някое студентско братство.
— Да, тя е много скапана, нали?
— Никакви таксита! — извика Мадисън. — Добре съм!
Тя надяна връзката с ключове на пръста си, но връзката се изплъзна и падна върху видео покермашината. Когато Мадисън се наведе, за да я вземе, целият бар видя розовите й бикини.
— О, стига вече — каза Хана и остави на бара двайсетачка, за да покрие сметката на Мадисън. Взе чантичката й от високото столче пред бара и изправи момичето на крака. — Ще те откарам вкъщи, става ли? Къде живееш?
— Мога да карам, Оливия — изхленчи Мадисън, използвайки фалшивото име, което Хана й беше дала. —
В този момент лицето й позеленя, тя се преви и повърна върху обувките си. Редовните клиенти заотстъпваха, отвратени. Джейсън сбърчи нос.
— Хайде — каза Хана и започна да тегли Мадисън към вратата, преди да е повърнала отново. Докато гледаше ключовете на Мадисън, чувстваше леко безпокойство — тя също беше пила. Но това беше преди часове и трябваше да й е минало. Щеше да кара няколко мили под разрешената скорост, за да е сигурна, че ченгетата няма да ги спрат…
Група момичета, които се втурнаха към парапета на кораба, изтръгнаха Хана от размислите й.
— Това делфини ли са? — извика някой.
Майк се надигна, за да погледне, но Хана остана на мястото си — още не беше успокоила мислите си. Изглеждаше толкова невероятно Наоми да е открила, че Хана е шофирала онази нощ — не и без Мадисън да се събуди и да си спомни, което беше невъзможно, ако е умряла. Беше ли видяла Наоми катастрофата от новата си къща, през дърветата? Но в това също нямаше логика — ако я беше видяла, със сигурност щеше да види и другата кола, която изскочи и принуди Хана да излети от пътя.
— Ето къде си!
Хана вдигна поглед. Над нея стоеше Наоми, облечена със зелена рокля на „Даян фон Фюрстенберг“ и плетени сандали. В ръката си държеше чаша със сок от грейпфрут, и ухаеше, както винаги, на „Кейт Спейд Туърл“.
— Току-що чух най-яката клюка за Ерин Бум-бум — каза Наоми заговорнически.
Хана примигна, объркана от появата на Наоми.
— И каква е тя?
Наоми се тръсна на мястото на Майк.
— Явно някой я е чул да говори по телефона с майка си. И представи си, тя се правела на абсолютен ангел — разказвала как се моли всяка сутрин, как прекарва много време със съученичките си и избягва купоните и момчетата. Можеш ли да повярваш?
