Опарени полностью

— Разбра ли дали Мадисън е умряла? — попита Емили и сърцето й замря в гърдите. „Моля те, моля те кажи, че не е“, помисли си тя. Ако още някой беше умрял заради нея, не знаеше как ще продължи да живее. Но дори само мисълта, че Мадисън може би не беше просто припаднала от алкохола, както смятаха досега, направо я смазваше. Как можа да избяга, да остави едно ранено невинно момиче само? Емили не спираше да си представя как полицията й чете обвиненията, израза на лицата на родителите си. Майка й сигурно щеше да се облегне на баща й — и това щеше да е поредната смърт, за която беше виновна Емили.

— Все още не знам дали е умряла — призна Хана. — Прекъснаха ни, преди да го науча, и не мислех, че е уместно да настоявам.

— Трябва да се опиташ да разбереш какво е станало, Хана — настоя Ариа. — Ако е умряла или ако е била наранена, това засилва вероятността Наоми да е А.

— Знам, знам. — Хана звучеше разсеяно. След това въздъхна. — Но съм объркана. Наоми изглежда толкова невинна и безгрижна. Възможно ли е да е толкова добра актриса?

— Вчера получих бележка от А. и когато вдигнах глава, Наоми се беше втренчила в мен — рече Ариа. — В съобщението се намекваше за Ямайка. Трябва да разгадаем този случай и да победим А., преди той да ни съсипе.

— Знаете ли кой ме съмнява? — попита Хана. — Бившият на Табита. Ариа, той беше сам в караоке бара и като че ли ме наблюдаваше.

— Той не е А. — рече упорито Ариа.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Спенсър. — Той беше там вчера, когато получи есемеса от А., нали?

— Но откъде ще знае за всичко, което сме направили? — попита Ариа. — Миналото лято е бил в Южна Америка, забравихте ли?

— Така твърди той.

Линията заглъхна напрегнато. Най-накрая Спенсър въздъхна и каза, че трябва да тръгва. Останалите момичета също затвориха телефоните си, но си обещаха, че ще се срещнат по-късно, за да обсъдят своя танц хула. След като натисна бутона за прекъсване, Емили задъвка яростно дъвката си. Макар да не вярваше, че Наоми е А., тя си спомняше и нещо от предишното лято — може би между нея и Наоми наистина имаше връзка. След инцидента, докато Емили беше във Филаделфия, тя се прибираше у дома от рибния ресторант, в който работеше, потънала в разговор с Дерик, неин приятел и колега. Обсъждаха колко опустошително е въздействало на Емили завръщането на Истинската Али в Роузууд, особено след целувката им.

— Сигурна ли си, че тя е загинала в пожара? — беше попитал Дерик.

— Донякъде — беше отвърнала Емили, извръщайки поглед настрани. Едва ли щеше да сподели с Дерик, че Али не е умряла в пожара — че е избягала през задната врата, която Емили беше оставила отворена. Но Али беше умряла, когато Ариа я блъсна от покрива в Ямайка.

Тогава тя беше спряла рязко, забелязвайки някой от другата страна на кръстовището. Там, пред витрината на магазина „BCBG“, стоеше Наоми Циглър.

— О, Господи — бе изпъшкала тя, придърпвайки Дерик зад ъгъла. После бе изчакала Наоми да отмине, решавайки, че е в безопасност. Ами ако Наоми я беше видяла?

Телефонът на Емили отново изпиука, връщайки я в настоящето. На екрана пишеше Ариа.

— Какво ще правиш днес, Ем? — попита тя. — Искаш ли да закусваме заедно?

Точно в този момент Емили забеляза Джордан, която се появяваше иззад ъгъла. Тя беше облечена в късите панталонки с цвят каки и небесносинята тениска, които й беше заела Емили. Все същата копринена лента за глава придържаше дългата й тъмна коса.

— Ами, не мога — отвърна тя.

— Защо не? — Гласът на Ариа прозвуча разтревожено. — Всичко наред ли е?

— Страхотно е — отвърна тихо Емили. — Повече от страхотно, всъщност. — Тя погледна към Джордан, която бързаше към нея с широка усмивка на лицето си.

— Намерих си невероятна нова приятелка.

— О! — В тона на Ариа се промъкна задоволство. — Много хубаво. Поне нещо хубаво да се случи на това пътуване. Мога ли да се срещна с нея?

Емили задъвка края на рамката на слънчевите си очила. Ариа може би нямаше да одобри факта, че тя крие някого в стаята си. И без това яко го бяха загазили.

— Ами, ще поговорим по-късно за това — рече рязко тя и затвори.

Емили пусна телефона в чантата си и се усмихна на Джордан.

— Какво ще правим днес? — смушка я игриво тя. — Дано да е нещо интересно. Пропускам наблюдението на птици заради това. — Инструкторът й по наблюдение на птици беше планирал за днес експедиция на брега, макар че ако приличаше на вчерашното наблюдение, Емили можеше да се отегчи дотолкова, че да заспи докато гледа през бинокъла. Нямаше нищо вълнуващо в морските чайки и пеликаните.

Джордан протегна ръка и помогна на Емили да се изправи.

— Отиваме на брега.

— Сигурна ли си, че е добра идея да напуснем кораба? — попита недоверчиво Емили. — Не искам да се забъркваш в неприятности.

Джордан повдигна рамо.

— Нека да поживеем малко! Тръгвай с мен, сладурче!