— Всъщност аз… — Хана се канеше да каже, че няколко седмици по-рано беше видяла как Кейт и Шон излизат заедно от една среща на клуба, но се спря тъкмо навреме. Тогава беше заедно с Лиам.
Но пък ако Наоми беше А., тя щеше да знае за това.
Хана изпъна гръб, чувствайки се леко изнервена.
— Знаеш ли, ако наистина ти се пие коктейл, трябва да се измъкнем от кораба, когато стигнем до Пуерто Рико, и да отидем в някой бар. Имам фалшива лична карта. А ти носиш картата на… ъ-ъ-ъ… братовчедка си, нали?
По лицето на Наоми премина странно изражение.
— Да.
— Близки ли сте? — Сърцето на Хана биеше ускорено. Тя имаше чувството, че е абсурдно прозрачна за Наоми.
Наоми загриза ноктите си.
— Като сестри. Тя се казва Мадисън. Учеше в Сейнт Агнес. Сега е в Пен. Добре де, учеше в Пен преди инцидента.
Стомахът на Хана се сви.
— Тя… мъртва ли е? — Момичето се приготви да чуе отговора. Или писъка на Наоми, че знае всичко и иска Хана да умре.
Наоми я изгледа продължително, сякаш я измерваше с поглед. Но преди да отговори, в залата прогърмяха първите ноти на „California Girls“ и на екрана зад сцената се появи тестът на песента.
Наоми подскочи.
— Боже, много ме бива да убивам настроения! Хайде, да забравим за това и да се забавляваме.
Те забързаха към подиума и грабнаха микрофоните. Но когато Хана отвори уста да запее, гласът й излезе тънък и треперлив. Тя не спираше да си представя Мадисън в болнично легло, след катастрофата, с една от онези ужасни маски на лицето, които помагат за дишането. Представи си Наоми, любимата братовчедка на Мадисън, която седи до леглото и плаче. Всеки човек би се замислил за отмъщение, когато разбере, че вината е на някой друг. Но как е възможно Наоми да се държи толкова хладнокръвно?
Хана се обърна към момичето. Очите му бяха ясни, сълзите ги нямаше и тя пееше весело в микрофона, сякаш не бе преживяла никаква болка. Когато започна припевът, група деца от публиката запяха с тях. Гласът на Наоми се извиси. Тя се обърна и се плесна по задничето. Хана не се сдържа и се изкиска.
Тогава тя също отметна глава назад и запя по-силно. Гласът й звучеше добре в съзвучие с наоминия. Когато тя отвори очи, Наоми я хвана за ръката и я завъртя. Подметна полата си, а Хана грабна две светещи пръчки от близката маса, преструвайки се, че от гърдите й избухват фойерверки. Тълпата заликува. Когато Хана погледна лицата им, видя, че дори Греъм се усмихваше.
Когато песента свърши, група момчета, които седяха покрай стената, започна да скандира:
— Бис! Бис!
— Публиката ни обожава! — Хана се изкиска, докато слизаха от сцената.
— Защото сме страхотни! — Наоми я хвана под ръка. — Трябва да участваме в шоуто за таланти, не мислиш ли?
— Ами, да — отвърна Хана, припомняйки си танца
И когато се върна на мястото си, като по даден знак телефонът й примигна. Имаше нов есемес.
Наоми гледаше настрани и разговаряше с Урсула Типингтън, без да й обръща внимание. Хана хвърли поглед към телефона на Наоми, който лежеше на масата до нея. Трябваше просто да протегне ръка и да го грабне, но крайниците й тежаха като напълнени с пясък. Тя преглътна тежко и отвори съобщението.
Хана Мерин се блъсна.
Премести момиче, за да се прикрие.
После напусна местопрестъплението.
Но някой я видя — аз.
— Добре дошли в Пуерто Рико! — прогърмя гласът на Джереми през усилвателите във вторник сутринта. Той го произнесе с превзет испански акцент, натъртвайки на „р“-то.
Емили гледаше децата, които махаха с шалове на хората на брега. От тонколоните се разля акустична успокояваща версия на „Over the Rainbow“ и всички изстенаха. Същата песен беше пусната и когато се отдалечиха от Нюарк, после на следващата сутрин в морето,
Тя седна на една пейка и вдъхна влажния въздух. Джордан й беше оставила бележа на нощното шкафче, че отива да си вземе кафе и че по-късно ще се видят. Когато телефонът й иззвъня, тя очакваше да види името на Джордан, но вместо това беше Хана.
— Спенсър и Ариа също са във връзка — каза Хана щом Емили отговори. — Помотах се с Наоми. Тя като че ли не знае, че сме замесени в инцидента с Мадисън — но някой
