Освободена любов полностью

— Да му хвърля ли един поглед? — Джейн подгъна чаршафа под мишниците си и се протегна за какаото.

— Мисля, че ще оживея, но благодаря, докторе. — Бъч подаде водката на Ви. — Ами ти как си? Успокои ли се вече?

Не точно. Не и след този сън. Не и като знаеше, че Джейн ще си тръгне.

— Да.

Бъч поклати глава.

— Не си добър лъжец.

— Майната ти. — В тона на Ви нямаше гняв. Но нямаше и убеденост в последвалата фраза. — Съвсем добре съм.

Ченгето тръгна към вратата.

— Фюри се появи на Първото хранене, готов да излезе и да се бие тази нощ. Зи се отби преди около половин час на път за тренировъчния център, за да ти благодари, доктор Джейн. За всичко, което направи. Лицето на Фюри изглежда добре и зрението му е в отлично състояние.

Джейн подуха в чашата с горещо какао.

— Ще се чувствам по-спокойна, ако го види специалист.

— Зи каза, че е настоявал, но без успех. Дори Рот се е опитал да го убеди.

— Радвам се, че нашето момче е добре — каза Ви и наистина го мислеше. Бедата беше, че единствената причина Джейн да остане, току-що се беше изпарила.

— Да, аз също. Ще ви оставя сами. До по-късно.

Вратата се затвори и Ви се заслуша как Джейн духаше какаото си.

— Тази нощ ще те отведа в дома ти — каза.

Тя спря да духа. Последва дълга пауза и после отпи.

— Да, време е.

Той изгълта половината водка в чашата.

— Но преди да го направя, искам първо да те заведа на едно място.

— Къде?

Не беше сигурен как да й каже какво иска да се случи, преди да я остави да си тръгне. Не му се искаше тя да побегне, особено като се имаха предвид годините, изпълнени с лишен от чувства секс, които му предстояха.

Довърши питието си.

— На усамотено място.

Докато отпиваше, тя свъси вежди.

— Значи наистина ще ме пуснеш да си вървя?

Той се загледа в профила й и му се прииска да се бяха срещнали при различни обстоятелства. Но как изобщо беше възможно това да се случи?

— Да — каза тихо. — Ще те пусна.

Изправен пред шкафчето си три часа по-късно, на Джон му се искаше Куин да затвори проклетата си уста. Въпреки че в помещението беше шумно заради блъскащите се метални врати, плющенето на дрехи и звуците от паднали обувки, той имаше чувството, че на устата на приятеля му е прикрепен мегафон.

— Огромен си. Направо грамадалище.

— Това дори не е дума. — Джон напъха раницата в шкафчето, както правеше обикновено, и осъзна, че никоя от дрехите му за тренировки нямаше да му стане.

— Кажи нещо, Блей.

Блей кимна и извади кимоното си.

— Да, а ако натрупаш и маса, ще станеш с размерите на братята.

— Грамадант.

— Това също не е дума, загубеняко.

— Добре де. Наистина, наистина, наистина голям. Така по-добре ли е?

Джон поклати глава, остави учебниците си на пода и натика омалелите му дрехи в най-близкото кошче за боклук.

Когато се върна, се изправи до приятелите си и осъзна, че надвишаваше и двамата с поне десет сантиметра. Беше висок колкото Зи.

Хвърли поглед към Леш. Да, надвишаваше и Леш също.

Мръсникът се обърна, докато събличаше тениската си, сякаш почувствал взора на Джон. С плавно движение изпъна рамене и мускулите му се очертаха под кожата. На стомаха си имаше татуировка, която се беше появила там през последните два дни и представляваше дума на Древния език, която Джон не можеше да разчете.

— Джон, дотътри си задника в коридора за малко.

Всички замлъкнаха, Джон се озърна и видя Зейдист да стои до вратата с изключително делови вид.

— По дяволите — прошепна Куин.

Джон остави раницата си, затвори шкафчето и прибра тениската в панталоните си. Отиде при брата колкото можа по-бързо, като заобикаляше останалите момчета, докато те се преструваха, че са заети със заниманията си.

Зи задържа вратата отворена, докато Джон излезе в коридора. Затвори я и каза:

— Тази нощ ще се срещнем точно преди изгрева както обикновено. Ще пропуснем разходката. Трябва да поговорим.

Джон изписа:

— В същия час ли?

— Четири сутринта. Колкото до тренировката тази вечер, искам да почиваш в залата, но да вземеш участие в урока по стрелба. Ясен ли съм?

Джон наведе глава, после хвана ръката на Зи, когато мъжът се извърна от него.

— Заради снощи ли е?

— Да.

Братът отиде до двойните врати на залата и ги отвори. Те издадоха дрънчащ звук.

Блейлок и Куин се приближиха към Джон.

— Какво става? — попита Блей.

— Ще си имам проблеми заради онези лесъри — обясни Джон с жестове.

Блей зарови ръка в червената си коса.

— Трябваше да те защитя по-добре.

Куин поклати глава.

— Джон, ще се застъпим за теб. Идеята да отидем в клуба беше моя.

— А пистолетът — мой.

Джон се опита да изглежда спокоен.

— Всичко ще бъде наред.

Или поне той така се надяваше. Беше на косъм да го изхвърлят от програмата.

— Между другото… — Куин сложи ръка на рамото на Джон. — Нямах възможност да ти благодаря.

Блей кимна.

— Нито пък аз. Снощи постъпи абсолютно правилно. Спаси ни.

— Беше напълно наясно какво правиш.

Джон почувства, че лицето му се изчервява.

— Колко сте сладки — изръмжа Леш. — Кажете, тримата теглите ли жребий кой да е отдолу, или винаги е Джон?