Значи затова искаше всичко да е черно като нощта. Нямаше желание тя да види лицето му.
Пламна още една свещ. Този път на противоположната стена на това, което тя осъзна, че представлява огромно помещение.
— Дело са на баща ми. Направи ги точно след като едва не го убих.
Джейн пое въздух рязко.
— О… боже.
Вишъс се загледа към нея, но виждаше единствено случилото се, след като беше повалил баща си на земята.
— Донесете ми кинжала — нареди Блъдлетър.
Ви се съпротивляваше на войника, който държеше ръцете му, но не постигаше много. Докато се бореше, се появиха още мъже. Първоначално още двама. А после още трима.
Блъдлетър се изплю на земята, когато някой сложи черен кинжал в ръката му, и Ви се подготви за предстоящото пробождане… Но Блъдлетър само направи резка на дланта си и после тикна оръжието в колана си. Събра двете си ръце и ги потърка една в друга, после удари с отворена длан Ви в гърдите.
Ви погледна надолу към отпечатъка от дланта му. Прогонване. А не смърт. Но защо?
Гласът на Блъдлетър беше твърд.
— Завинаги ще бъдеш чужд непознат за всички тук. Смърт ще застигне всеки, опитал се да ти помогне.
Войниците се канеха да пуснат Ви.
— Още не. Отведете го в лагера. — Блъдлетър се извърна с гръб. — И доведете ковача. Наше задължение е да предупредим останалите за дяволската му природа.
Ви се загърчи лудешки, когато друг войник хвана краката му и го понесоха към пещерата, сякаш не беше живо същество.
— Зад преградата — нареди Блъдлетър на ковача. — Ще го направим пред изрисуваната стена.
Мъжът пребледня, но отнесе дървената подложка с подредени върху нея инструменти от другата страна на преградната стена. В това време Ви беше сложен да легне по гръб, като всеки от крайниците му бе държан от по един войник, а друг притискаше бедрата му.
Блъдлетър се изправи над него. От ръцете му се стичаше яркочервена кръв.
— Бележи го.
Ковачът вдигна поглед.
— Как точно, велики воине?
Блъдлетър произнесе предупрежденията на Древния език буква по буква и войниците държаха Ви, за да бъдат татуирани слепоочието му, слабините и бедрата. Не спираше да се съпротивлява през цялото време, но мастилото попи в кожата му завинаги. Когато свършиха, той беше напълно изтощен, по-слаб, отколкото след преобразяването си.
— Ръката му. Направи го и на ръката му. — Ковачът поклати глава. — Ще го направиш или ще ми е нужен друг ковач за лагера, защото ти ще си мъртъв.
Ковачът не спря да трепери, но внимаваше да не докосва кожата на Ви и завърши работата си без инциденти.
Когато всичко беше направено, Блъдлетър погледна надолу към Ви.
— Мисля, че имаме още една задача. Разтворете широко краката му. Ще направя услуга на расата ни и ще се уверя, че той никога няма да създаде потомство.
