Освободена любов полностью

Докато Джейн чакаше Ви да заговори, й се прииска да обвие ръце около него. Искаше да го залее с поредица от откровени и напълно безсмислени думи. Искаше да разбере дали баща му е умрял в мъки, както се надяваше да се е случило с мръсника.

Мълчанието продължи и тя каза:

— Не знам дали това ще помогне… Сигурно няма, но трябва да ти кажа нещо. Не мога да понасям овесени ядки. И до ден-днешен ми се повдига от тях. — Молеше се да не каже нещо не на място. — Нормално е, че още страдаш след всичко, което ти е било причинено. С всеки би било така. Това не те прави слаб. Бил си жестоко осакатен от някой, който е трябвало да те защитава и подкрепя. Това, че още си на крака, е чудо. И затова те уважавам.

Ви се изчерви.

— Аз не го виждам точно в такава светлина.

— Аз пък го виждам. — Тя се прокашля, за да му даде малко време. — Ще ми кажеш ли защо сме тук?

Той потърка лице, сякаш се опитваше да проясни съзнанието си.

— Исках да бъда с теб. Тук.

Джейн въздъхна с облекчение и в същото време натъжена. Тя също искаше да се сбогува с него. Сексуално и интимно сбогуване, но не в спалнята, в която бяха заключени заедно.

— И аз искам да бъда с теб.

Още една свещ пламна и освети комплект завеси. После беше запалена четвърта, намираща се до барплот. Пета — до голямо легло, застлано с черни сатенени чаршафи.

Тя се канеше да се усмихне, когато пламна шеста свещ. Нещо висеше от стената. Нещо, което приличаше на… вериги.

Пламнаха още свещи. Маски. Бичове. Пръчки. Топки за запушване на устата.

Черна маса с ремъци за връзване, които висяха до пода.

Треперейки, тя обви тялото си с ръце.

— Тук ли играеш игричките си на връзване?

— Да.

О, боже… Тя не искаше такъв вид сбогуване. Заговори, като се опитваше да запази спокойствие:

— Разбираемо е, че те влече към такива неща след случилото се с теб. — По дяволите, беше й трудно да се справи. — С мъже или жени? Или в комбинация?

Тя чу проскърцването на кожените му дрехи и се обърна към него. Сваляше якето си и в следващия момент се появиха два пистолета, които не беше видяла преди. Последваха два черни кинжала, също скрити по-рано. Боже, добре беше въоръжен.

Джейн събра цялото си самообладание. Искаше да бъде с него, но не вързана и с маска на лицето, докато той държи насочен пистолет към главата й или плющи с камшик по тялото й.

— Слушай, Ви, не мисля, че…

Той свали ризата си. Мускулите на гърба му отчетливо се открояваха, както и тези на гърдите. Събу ботушите си, като ги изрита.

Мили… боже, помисли си тя, когато й стана ясно какво всъщност правеше той.

Бяха наред чорапите и кожените панталони. Оставаха само боксерките, преди да застане пред нея чисто гол. В настъпилата тишина босите му крака зашляпаха по лъскавия мраморен под и той се озова на масата с премерен скок. Изтегна великолепното си тяло. Мускулите му бяха огромни. Движенията — грациозни и мъжествени. Пое дълбоко въздух и гръдния му кош се изду.

По кожата му пробяга лек трепет… Или може би беше отражение от свещите?

Той преглътна мъчително.

Не, страхът му го караше да трепери.

— Избери маска за мен — промълви едва чуто.

— Ви… не.

— Маска и топка за запушване на устата. — Той обърна глава към нея. — Направи го. После ме заключи с белезници. — Тя не помръдна и той кимна към стената. — Моля те.

— Защо? — попита тя, докато наблюдаваше как тялото му се покрива с пот.

Той затвори очи и устните му едва помръднаха.

— Ти ми даде толкова много. Не просто един уикенд от живота си. Опитах се да реша какво мога да ти дам в замяна. Честна сделка. Повръщането на овесената каша срещу историята за моите белези. Единственото, което имам, е това. — Той почука с кокалчетата на пръстите си по масивното дърво. — Никога не съм бил повече на показ, отколкото сега. Искам да ти дам това.

— Не искам да те нараня.

— Знам. — Той повдигна клепачи. — Но искам да ти се отдам така, както на никого не съм се отдавал в миналото или ще се отдам в бъдеще. Затова избери маска.

Той преглътна и тя се загледа в адамовата му ябълка, която помръдна на масивната му шия.

— Не искам такъв подарък, нито такова сбогуване.

Настъпи дълго мълчание. После той каза:

— Нали помниш, че ти разказах за уговорения ми брак?

— Да.

— Ще се случи до дни.

Сега вече наистина не искаше това. Мисълта, че ще бъде с нечий чужд годеник…

— Не съм виждал жената. Тя не ме е виждала. — Той погледна към Джейн. — И тя ще бъде първата от около четирийсет.

— Четирийсет?

— От мен се очаква да направя деца на всяка от тях.

— О, боже.

— Ето как стоят нещата. За мен сексът ще е само биологична функция занапред. А никога не съм бил в обратната позиция. Искам да направя това с теб, защото… Просто го искам.

Тя го погледна. От широко отворените му, стрелкащи се очи, от бледността на кожата му и потта, покрила гърдите му, личеше каква висока цена плащаше с тази си постъпка. Да откаже, би значило да унищожи самочувствието му.

— Какво… — Дявол да го вземе. — Какво точно искаш да направя?