— Само искам да знаеш, че бих те подкрепил, независимо от всичко.
— Наясно съм, че на теб може да се разчита.
Ви отиде до телефона, като обмисляше останалите възможности.
— Сигурен ли си, че…
— Да — отговори Ви, докато набираше.
Когато Фюри отговори, Ви каза:
— Имаш ли нещо против да ме придружиш днес? Бъч ще остане тук. Да, благодаря. — Той затвори телефона. Може почеркът да беше малко странен. Не бяха много близки. Но именно това беше целта му. — Фюри ще поеме. Няма проблем. Ще отида до стаята му.
— Ви…
— Млъквай, ченге. Връщам се след два часа.
— Така ми се иска да не трябваше да…
— Няма никакво значение.
Това няма да промени нищо — Джейн и бездруго я нямаше. Той все така щеше да бъде без своята жена. Така че, да, никаква разлика.
— Напълно сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
— Просто ме чакай тук с водка, когато се върна. Ще ми е нужно питие.
Ви пое през подземния тунел към къщата и се опита да премисли трезво перспективата пред себе си.
Избраницата, с която се свързваше, щеше да е само тяло. Също като него. Двамата щяха да сторят каквото е нужно и когато е нужно. Мъжките му органи щяха да срещнат нейните женски и той щеше да се движи, докато не еякулира. Колкото до пълната липса на възбуда? Това не беше проблем. Избраниците имаха мехлеми, с които да предизвикат ерекция. Така че въпреки пълната му липса на интерес към секса, тялото му щеше да направи това, за което бе родено и отгледано — да осигури оцеляването на най-качествените екземпляри от расата им.
По дяволите, щеше му се всичко да стане по клиничен път, в чашка. Но вампирите бяха опитвали оплождане „ин витро“ в миналото и не бяха постигнали успех. Бебетата трябваше да бъдат заченати по старомодния начин.
Дори не му се мислеше за това, с колко жени щеше да се наложи да бъде. Не можеше да отиде там. Ако отидеше, щеше да…
Вишъс спря в средата на тунела.
Отвори уста.
И крещя, докато гласът му не пресекна.
При преминаването си от другата страна, Вишъс и Фюри се материализираха в бял двор, ограден с аркада, носена от коринтски колони. В центъра имаше бял мраморен фонтан, от който бликаше кристалночиста вода, стичаща се в дълбоко бяло езерце. В далечния ъгъл върху бяло дърво с бели цветове бяха накацали пойни птички в цветовете на дъгата. Изглеждаха като украса върху глазура на торта. Нежните песни на сипките и синигерчетата бяха в хармония със звънтящото ромолене на шадравана, сякаш композирани в една и съща тоналност на радостта.
— Воини — прозвуча гласът на Скрайб Върджин зад Ви и накара кожата му да настръхне. — Коленичете и ще ви поздравя.
Ви нареди на коленете си да го послушат и след миг те се превиха като ръждясали крака на сгъваема масичка. Фюри, от друга страна, не показваше никакви признаци на схващане и коленичи плавно.
Но на него не му се налагаше да пълзи пред майка, която презира.
— Фюри, син на Агъни, как се чувстваш?
Братът отговори на Древния език с идеално премерен глас.
— Чувствам се добре. Явявам се изпълнен с искрена преданост и открито сърце.
Скрайб Върджин се засмя.
— Уместен поздрав, поднесен по подходящ начин. Прекрасно от твоя страна. И със сигурност повече, отколкото ще получа от сина си.
Ви по-скоро почувства, отколкото видя, как Фюри извърна рязко глава към него.
Скрайб Върджин се доближи.
— Значи синът ми не ти е казал чий потомък е? Чудя се дали от чувство за благоприличие. Вероятно от загриженост към общоприетото мнение за така нареченото ми девствено съществуване. Това е причината, нали, Вишъс, син на Блъдлетър?
Ви вдигна поглед, въпреки че не му беше дадено разрешение да го направи.
— Или може би просто отказвам да го приема.
Тя очакваше тъкмо такъв отговор от него и той чувстваше, че е така не защото беше прочела мислите му, а защото на определено ниво двамата бяха много сходни. Бяха едно цяло въпреки пространството и въздуха между тях.
— Неохотата ти да приемеш синовната си връзка с мен не променя нищо — произнесе тя с твърд глас. — Миналото си остава на страниците на книгата, дори никой да не я отвори. Каквото го има, има го.
Без позволение Ви се изправи пред покритото с качулка лице на майка си. Очи в очи. Сила срещу сила.
Фюри беше пребледнял като стена. Но какво значение имаше? Така тъкмо пасваше на околната обстановка. А и Скрайб Върджин не би изпържила бъдещия Примейл или пък скъпоценното си синче. Нямаше начин. Така че не го беше грижа.
— Да приключваме с това, мамо. Искам да се върна обратно към нормалния си живот…
Ви се озова проснат по гръб и без дъх със скоростта на едно мигване. Въпреки че върху него нямаше нищо и тялото му не беше притиснато от каквото и да било, той имаше чувството, че на гърдите му лежи пиано. Очите му изскочиха и той се бореше да вкара в дробовете си малко въздух, а Скрайб Върджин се понесе към него. Качулката й от само себе си се повдигна и тя се втренчи надолу към него с отегчено изражение на призрачното си светещо лице.
