Освободена любов полностью

— Искам думата ти, че ще покажеш респект към мен, докато сме в присъствието на моите Избраници. Признавам, че имаш право на известна свобода, но няма да се поколебая да ти определя много по-лошо бъдеще от това, което искаш да захвърлиш, ако го демонстрираш публично. Съгласен ли си?

Съгласен? Съгласен? Това изискваше наличието на свободна воля, а от всичко, което беше научил през живота си, повече от ясно бе, че той нямаше право на такава.

Майната й.

Вишъс издиша бавно. Отпусна мускулите си. И прие задушаването.

Не откъсваше поглед от нея… когато започна да умира.

Около минута след началото на наложеното от самия него задушаване автономната му нервна система започна да се бунтува. Дробовете пулсираха в гърдите му в опит да получат някакъв кислород. Той стегна челюстите си, стисна плътно устни, блокира гърлото си, така че да потисне инстинкта да поеме въздух.

— О, боже — промълви Фюри с треперещ глас.

Паренето в белите дробове изпълни цялото му тяло. Зрението му се замъгли, а мускулите му затрепериха в битката между волята му и биологичната необходимост да диша. Вече не воюваше толкова с майка си, колкото се бореше да получи това, което желаеше — покой. Без Джейн в живота му смъртта наистина беше единствения изход.

Започна да губи съзнание.

Изведнъж безтегловното му тяло беше вдигнато. После в ноздрите и дробовете му нахлу въздух, сякаш гигантска невидима ръка го беше натикала там.

Тялото му възвърна контрола си. Въпреки волята си той засмука кислорода, като че беше вода, свил се на една страна и дишащ на големи глътки. Зрението му постепенно се проясни и успя да се фокусира върху подгъва на робата на майка си.

Когато най-накрая отлепи лице от белия под и погледна нагоре към нея, тя не беше така блестяща, както беше свикнал да я вижда. Беше помръкнала като стая, в която някой е намалил осветлението.

Въпреки това лицето й беше все така прозрачно, красиво и твърдо като диамант.

— Ще пристъпим ли към представянето? — попита. — Или би искал да получиш спътницата си, проснат на моя мрамор?

Замаян, Ви се надигна и седна, без да го е грижа, че може да загуби съзнание. Вероятно трябваше да тържествува, задето беше спечелил срещу нея, но не изпитваше подобно чувство.

Погледна към Фюри. Той беше стъписан. Жълтите му очи бяха широко ококорени, а кожата на лицето му — бледа. Гледаше, сякаш бе изправен насред басейн, пълен с алигатори, а към краката му бяха прикачени пържоли.

Като се имаше предвид как брата понасяше тази семейна разправия, Ви не можеше да си представи, че Избраниците биха приели по-леко открит конфликт между него и кошмарната му майка тип Джоун Крофърд. Може да не си падаше по групичката жени, но нямаше причина те да бъдат тормозени.

Понечи да стане на крака и Фюри пристъпи към него точно навреме. Ви се наклони на една страна и братът го хвана под мишница, за да го задържи изправен.

— Последвайте ме веднага. — Скрайб Върджин се понесе над мраморния под към аркадата, без да издава звук или да прави някакво движение. Дребничко привидение, излъчващо огромна мощ.

Тримата се отправиха към двойна златна врата, отвъд която Ви не беше пристъпвал никога. Беше огромна и с надпис на ранна версия на Древния език, която имаше достатъчно общо с настоящата писмена символика, че Ви да може да си преведе написаното.

Вратите се отвориха, без никой да ги докосва, и разкриха пасторален разкош, който при други обстоятелства би подействал успокоително дори на Ви. С изключение на факта, че всичко беше бяло, можеше да бъде кампусът на университет от Бръшлянената лига. Постройките бяха в строг джорджиански стил и се простираха нашироко сред свежа млечнобяла трева и дъбове и брястове албиноси.

Пред тях се стелеше пътека от бяла коприна. Двамата с Фюри тръгнаха по нея, а Скрайб Върджин се понесе на няколко сантиметра височина. Въздухът имаше идеална температура и беше напълно спокоен. По откритата кожа не се усещаше нито повей. Въпреки че гравитацията държеше Ви на земята, той се почувства лек и някак плаващ… сякаш щеше да започне да подскача по моравата както хората, стъпили на Луната, които беше виждал на снимки.

Дявол да го вземе. Може би причината да си мисли, че е стъпил на Луната, бе в скоропостижно мозъчно заболяване.

Изкачиха се по един хълм и пред тях изникна амфитеатър. Също и Избраниците.