Освободена любов полностью

Скрайб Върджин се понесе към него и спря само на сантиметри разстояние. Ви почувства необходимост да отстъпи, особено след като тя повдигна искрящата си ръка и го потърка по бузата. Силата й беше като изпепеляваща мълния — смъртоносна и целеустремена. Никой не би искал да бъде нейна мишена.

— Време е.

Време за какво? Но си наложи да мълчи. На Скрайб Върджин не се задаваха въпроси. Не и ако не искаш с теб да полират пода.

— Наближава рожденият ти ден.

Беше вярно. Скоро щеше да навърши триста и три години, но не можеше да разбере защо това би предизвикало личното й посещение. Ако искаше да го поздрави, нещо в пощенската кутия би било достатъчно. Или пък да му прати анимирана картичка в имейл.

— Имам подарък за теб.

— Поласкан съм. И объркан.

— Твоята жена те очаква.

Вишъс подскочи, сякаш някой го беше ощипал по задника.

— Съжалявам, какво…

Без въпроси, глупако.

— При цялото ми уважение, аз нямам жена.

— Имаш. — Тя свали ръка. — Посочих я сред всички Избраници за твоя първа партньорка. Притежава чиста кръв и изящна красота.

Ви понечи да отвори уста, но Скрайб Върджин продължи:

— Ще се слеете и ще създадете поколение. Ти ще имаш потомство и с другите. Дъщерите ти ще попълнят редиците на Избраниците. Синовете ти ще станат членове на Братството. Това е твоята съдба. Да бъдеш Примейл на Избраниците.

Думата Примейл падна като бомба.

— Простете ми, Скрайб Върджин. — Той прочисти гърло и си напомни, че бяха нужни щипки за барбекю, за да се съберат тлеещите останки на тези, позволили си да я ядосат. — Не искам да прозвучи като обида, но нямам нужда от собствена жена.

— Имаш. Ще изпълните ритуала и тя ще носи твоите деца. Както и останалите жени.

Перспективата да бъде блокиран от Другата страна, заобиколен от жени, без възможност да се бие и да вижда братята си… или… Бъч, го накара да забрави, че трябва да си мери приказките.

— Моята съдба е да бъда боец. Мястото ми е до братята ми.

А и след всичко, което му бяха сторили, би ли могъл някога да възроди младостта си?

Очакваше тя да побеснее от проявеното непокорство, но вместо това тя каза:

— Колко си безстрашен да противоречиш. Същият си като баща си.

Грешка. Той и Блъдлетър нямаха нищо общо помежду си.

— Ваша святост…

— Ще го направиш. И то по своя собствена воля.

Той изстреля отговора хладно и твърдо.

— Ще ми е нужна доста добра причина.

— Ти си мой син.

Гърдите на Ви се сковаха и той спря да диша. Вероятно имаше предвид в широк смисъл.

— Преди триста и три години ти беше роден от моето тяло. — Качулката се вдигна от лицето на Скрайб Върджин от само себе си и разкри призрачната й красота. — Повдигни така наречената си прокълната ръка и разкрий истината.

Със сърце в гърлото Ви протегна облечената си в ръкавица ръка и с няколко неуверени движения разкъса кожата. С ужас се взря в това, което се криеше под татуировките му. Неговият блясък беше същият като нейния.

Мили боже… Защо не беше направил връзката по-рано?

— Слепотата ти — поясни тя — ти позволяваше да го отричаш. Не искаше да го видиш.

Ви се отдръпна от нея, препъвайки се. Стигна до леглото и седна, като си каза, че не беше моментът да си губи ума. Я почакай… Вече го беше изгубил…

— Как… е възможно това?

Това беше въпрос, но кого го беше грижа в този момент?

— Да, мисля да ти простя този единствен път. — Скрайб Върджин се понесе из стаята, без да движи краката си, а робата й се стелеше около нея, неповлияна от движението. В настъпилата тишина той се замисли за правилата в шаха. Кралицата, единствена и неповторима, можеше да прави каквито ходове пожелае по дъската.

Накрая тя заговори с дълбок и властен тон.

— Исках да позная зачеването и раждането във физическия им смисъл, така че приех телесна форма, която ми позволяваше да извърша сексуален акт. Заминах за Древната страна в подходящото състояние. — Тя спря пред стъклените врати, водещи към терасата. — Избрах мъж според качествата, които тогава смятах за най-важни за оцеляването на вида: силен, умен, агресивен.

Ви си представи баща си и се почуди какво ли брутално изживяване е било да прави секс със Скрайб Върджин.

— Такова беше, наистина — каза тя. — Получих това, за което бях отишла, в пълен размер. Веднъж започнал, той нямаше спиране. Такава беше природата му. Малко преди края обаче той се отдръпна от мен. Някак беше разбрал какво целях и коя бях.

Да, баща му умееше отлично да разгадава и използва мотивите на другите.