Освободена любов полностью

— Сигурно беше глупаво от моя страна да си въобразявам, че можех да мина за каквото не съм с мъж като него. Беше наистина умен. — Тя погледна към Ви. — Каза ми, че ще ми даде семето си само ако то ще създаде мъжко чедо. Никога не беше успявал да създаде син, който да оцелее след раждането, и егото му на воин търсеше удовлетворение. Аз от друга страна исках моя син за Избраниците. Баща ти може да беше умел тактик, но не беше единственият. Знаех каква е слабостта му и я използвах, защото можех да определя пола на детето. Споразумяхме се той да те получи три години след раждането и да те тренира да се биеш на негова страна в продължение на триста години. Оттам нататък трябваше да служиш на моите цели.

Нейните цели? Целите на баща му? Той нямаше ли право на мнение?

Гласът на Скрайб Върджин стана глух.

— След като постигнахме съгласие, той ме принуди да остана под него с часове и ме доведе до състояние, от което едва не умрях. Беше обсебен от потребността да създаде син и аз го понесох, защото същото важеше и за мен.

Понесох беше точната дума. Ви, както и всички други мъже във военния лагер, бяха принуждавани да наблюдават баща му по време на секс. Блъдлетър не правеше разлика между битката и сексуалния акт и не го беше грижа за размера или крехкостта на жените.

Скрайб Върджин отново се понесе из стаята.

— Заведох те в лагера в деня на третия ти рожден ден.

В главата на Ви започна да се надига далечно бучене като от влак, който набираше скорост. Благодарение на малката сделка на родителите му животът му беше преминал в кошмар. Беше принуден да понася последствията от жестокостта на баща си, както и тежките уроци на бойния лагер.

Говорът му прерасна в ръмжене.

— Знаеш ли какво ми причини той? Знаеш ли какво изживях?

— Да.

Изоставяйки всякакъв етикет, той избухна:

— Тогава защо, по дяволите, допусна да остана там?

— Бях дала дума.

Ви се изправи на крака и ръката му се плъзна към интимните му части.

— Радвам се да науча, че достойнството ти е останало непокътнато, дори това да не важи за мен. Замяната си е струвала.

— Мога да разбера гнева ти.

— Можеш ли, мамо! Това ме кара да се чувствам толкова по-добре. Прекарах двайсет години от живота си в борба за оцеляване. И какво получих? Объркано съзнание и съсипано тяло. И сега искаш да създам поколение за теб? — Той се усмихна студено. — Ами ако не съм способен? Ако знаеше какво съм преживял, дори не би си помислила за такова нещо.

— Способен си.

— Откъде знаеш?

— Мислиш ли, че има част от сина ми, която да не мога да видя?

— Ти… кучко — прошепна той.

От тялото й се излъчи топлина. Достатъчна, че да опърли веждите му. Гласът й разцепи въздуха.

— Не забравяй коя съм, боецо. Не проявих мъдрост при избора на баща ти и двамата платихме заради тази грешка. Мислиш ли, че не съм страдала заради посоката, в която пое животът ти? Смяташ, че съм стояла и съм наблюдавала, без да ме е грижа? Сърцето ми се късаше за теб всеки ден.

— Не си ли същинска Майка Тереза?! — изкрещя той със съзнанието, че температурата на собственото му тяло беше започнала да се покачва. — Нали притежаваш безгранична сила? Ако те беше грижа, щеше да предприемеш нещо.

— Съдбата не се избира, тя е предопределена.

— От кого? От теб ли? Значи ти си тази, която трябва да мразя за всички гадости в живота си? — Вече целият гореше. Дори нямаше нужда да поглежда, за да знае, че това, което беше по ръката му, се беше разпространило навсякъде. Точно… Като… Нея. — Проклета да си.

— Сине.

Той оголи зъби.

— Не ме наричай така. Никога. Майка и син. Ние не сме такива. Майка ми би предприела нещо. Щеше да бъде до мен, когато бях безпомощен.

— Исках да бъда.

— Когато бях разкъсан и ужасен, и кървях, майка ми би била до мен. Така че не ми разигравай сценки от типа „милото ми момче“.

Настъпи дълго мълчание. После гласът й прозвуча силно и ясно.

— Ще се явиш след усамотяването ми, което започва тази нощ. Ще бъдеш представен официално на партньорката си. Когато тя е подготвена да бъде използвана от теб, ще се върнеш и ще изпълниш това, за което си създаден. И ще го направиш по своя собствена воля.

— Няма да стане. Майната ти.

— Вишъс, син на Блъдлетър, ще го направиш, защото, ако ли не, расата няма да оцелее. Ако имаме някаква надежда да се противопоставим на Обществото на лесърите, ще са ни нужни повече братя. Братството се състои едва от шепа такива като теб. В минали епохи са наброявали двайсет или трийсет. Откъде ще се появят повече, ако не от целенасоченото им създаване?

— Позволи на Бъч да се присъедини към Братството, а той не беше…

— Дадох специално разрешение заради сбъднато пророчество. Не е същото и ти го знаеш. Тялото му никога няма да бъде силно колкото твоето. Ако не беше вродената му мощ, никога не би могъл да бъде един от вас.

Ви отмести поглед от нея.

Оцеляването на вида. Оцеляването на Братството.

Мамка му.

Заразхожда се наоколо и се озова пред масата за мъчения и стената с играчките си.