Освободена любов полностью

— Не съм подходящ за такова нещо. Не съм герой по природа. Не държа да спася света.

— Логиката се крие в биологията и не може да бъде оспорвана.

Вишъс повдигна искрящата си ръка и се замисли за безбройните случаи, при които я беше използвал да изпепелява къщи, коли.

— Ами това? Искаш едно цяло поколение да носи моето проклятие? Какво ще стане, ако го предам на потомството си?

— Отлично оръжие е.

— Също и кинжалът, но поне не подпалва приятелите ти.

— Благословен си, а не прокълнат.

— Така ли? Опитай да живееш така.

— Силата изисква жертви.

Той се засмя.

— Отказвам се, без да се замисля, в замяна на това да съм нормален.

— Имаш задължение към своя вид.

— Също както и ти към сина, когото си родила. По-добре се моли да съм по-съвестен спрямо отговорностите си.

Загледа се към града и се замисли за безбройните побоища и убийства, които беше видял да извършват лесърите на Омега. Тези мръсници бяха погубвали невинни с векове, а животът беше достатъчно труден и без да си преследван. Знаеше го отлично.

Вбесяваше го, защото тя беше права за логиката. Братството се състоеше от петима, дори като се включи и Бъч. По закон Рот нямаше право да се бие, тъй като беше крал. Тормент изчезна. Дариъс беше умрял предишното лято. Бяха петима срещу постоянно възобновяващ редиците си враг. Нещата се влошаваха от това, че лесърите можеха да разчитат на попълнения от хората, докато братята трябваше да бъдат родени и отгледани, а след това да оцелеят при преобразяването. Разбира се, учениците, които тренираха, щяха да се превърнат във воини някой ден, но тези момчета никога нямаше да притежават силата, издръжливостта и способността да се самоизлекуват, каквито имаха мъжете от Братството.

Колкото до създаването на нови братя… Изборът не беше голям. По закон Рот като крал можеше да легне с всяка жена от техния вид, но той беше напълно отдаден на Бет. Същото важеше за Зи и Рейдж и техните жени. Дори да приемеше, че Тор е жив и някога се върне, едва ли щеше да е в състояние на духа, в което да оплоди някоя от Избраниците. Фюри беше единствената друга възможност, но той се беше отдал на въздържание, а и страдаше от разбито сърце. Едва ли би бил подходящ избор.

— По дяволите.

Скрайб Върджин запази мълчание, докато той премисляше нещата, тъй като знаеше, че изречеше ли една дума, той щеше да зареже всичко и да прати расата по дяволите.

Той се обърна към нея.

— Ще го направя при едно условие.

— Какво е то?

— Ще остана да живея при братята. Ще се бия наравно с тях. Ще отида от Другата страна и… — мили боже — ще легна, с която трябва. Но домът ми е тук.

— Примейлът живее…

— С мен няма да е така. Приеми го или си върви. — Той се втренчи в нея. — И знай едно. Достатъчно себичен съм, че да ти обърна гръб, ако не се съгласиш. И какво ще правиш тогава? Не можеш да ме принудиш да правя секс, освен ако не искаш сама да управляваш члена ми. — Той се усмихна студено. — Какво ще кажеш за тази биология?

Беше неин ред да се понесе из стаята. Докато чакаше и я наблюдаваше, му стана неприятно, защото очевидно мислеха по един и същи начин — докато се движат.

Тя се спря до масата и протегна искряща ръка, като я задържа за кратко над масивния плот. Следите от секса, който беше правил по-рано, изчезнаха. Всичко беше почистено. Тя сякаш не одобряваше случилото се.

— Реших, че може да искаш по-спокоен живот. Такъв, в който да си защитен и да не се налага да се биеш.

— И това, което съм научил от юмрука на баща си, да отиде на вятъра? Би било такава загуба. Колкото до закрилата ти, имах нужда от такава преди триста години. Не сега.

— Мислех, че ще се радваш да имаш своя партньорка. Тази, която съм ти избрала, е от възможно най-добро потекло. Съчетание от чиста кръв, изящество и красота.

— Избрала си и баща ми, затова прости, че не съм особено въодушевен.

Тя сведе поглед към оборудването му.

— Обичаш грубостите.

— Син съм на баща си. Сама го каза.

— Не можеш да практикуваш подобни неща с Избраницата. За нея би било унизително и плашещо. Както и с никоя друга. Ще бъде проява на неуважение.

Ви се опита да си представи какво би било да се откаже от наклонностите си.

— Трябва да се освобождавам от чудовищата си. Особено сега.

— Сега ли?

— Хайде, мамо. Знаеш всичко за мен, нали така? Наясно си, че вече нямам видения и че съм на границата на лудостта заради липсата на сън. Не може да не знаеш, че скочих от тази тераса миналата седмица. Колкото повече продължава, толкова по-зле ще ставам. Особено ако не мога… да си получавам своето.

Тя махна с ръка, за да го спре.

— Не виждаш нищо, защото си на кръстопът. Свободната воля не може да бъде упражнявана, ако си напълно наясно с крайния резултат. Ето защо прозорливостта се самопотиска. Ще се върне.

По някаква налудничава причина това го успокои, въпреки че се беше противопоставял на намесата в човешките съдби, откакто виденията започнаха да се явяват преди векове.

Изведнъж го осени една мисъл.

— Не знаеш какво ще ми се случи, нали? Нямаш представа как ще постъпя.